24 юни 2017

БЕЛЕНЕАДА Проф. Бойко Рангелов : Силната зависимост от енергийни лобита не позволява обективна оценка на сеизмичния риск



ЕНЕРГИЕН ФОРУМ 2014

СЕИЗМИЧНА БЕЗОПАСНОСТ НА ПЛОЩАДКАТА НА АЕЦ БЕЛЕНЕ – ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ
Бойко Рангелов

SEISMIC SAFETY OF THE NPP BELENE SITE – PROBLEMS AND SOLUTIONS
Boyko Ranguelov

Abstract: All investigations, expertise and performed methodologies for the seismic risk assessment of NPP Belene are under discussion. Facts related to all topics about the seismic safety of the site selection are discovered. The results in approximate percentage of the PRO and ANTI suggestions are revealed. It is proved that the solutions of some topics are impossible to be enough accurate for the recent science. Lack of data, incompleteness, incorrect and unstable mathematical equations used for modeling and their solutions also supports such conclusion. The political influence to the researchers and impossibility to do objective analysis are also among the factors which made insolubility of all these problems.

Систематизирани са всички изследвания свързани с оценката на сеизмичния риск за площадката на АЕЦ Белене. Сравнени са всички доводи „за” и „против” от гледна точка на сеизмичността на площадката. Анализирани са методите и средствата за изследване, изискванията според МААЕ и тяхното спазване. Показано е къде са възможни манипулации в изходните данни, методиките на изследване, получаваните резултати и основните параметри използвани при проектирането. Разгледани са еволюциите във времето на всички въпроси, поставяни от специалисти и неспециалисти. Демонстрирано е сравнение между привържениците и противниците на различните тези за сеизмична безопасност на площадката. Обърнато е особено внимание на методите за качествен контрол при изпълнението на задачите по оценка на сеизмичния риск. Дискутирани са проблемите свързани с появата на нови данни, включването на международни експерти в колектива за оценка и други въпроси. Обсъдено е осигуряването на сеизмичната безопасност на хранилище за радиоактивни отпадъци. Разгледани са възможните решения и търсенето на консенсус по разкритите противоречия.
Извършена е систематизация на основните изследвания и резултати свързани с научни екпертизи, извършени от български и чуждестранни експерти по сеизмичната безопасност на АЕЦ Белене.
Разгледани са няколко групи въпроси по тематиката:
  • въпроси за набавяне на данни и резултати от предишни изследвания
  • класифицирани са всички теми по специалности на Науки за Земята и свързаните с тях ефекти върху сеизмичната безопасност
  • оценена е надежност на научните подходи
  • разпределени са ЗА и ПРОТИВ – т.е. позициите на привържениците и противниците на АЕЦ от гледна точка на сеизмичната безопасност
  • рагледана е фактологията по всяка тема
  • предложени са методите за решение, като е показано, че те не винаги съществуват
  • оценена е резултатноста по всяка тема на сеизмичната безопасност на площадката на АЕЦ Белене
  • цялата систематика е нанесена в Таблица 1.


Таблица 1.

Въпрос
ПРО
АНТИ
Фактология
Метод за решение
Резултат
Политически
+
-
конфликт
Референдум
няма
Сеизмична безопасност:





Земетресения





Близка зона –
30 км, локална мрежа
+
+
Изградена преди 2-3 г.
Събира данни за локалната сеизмична активност
Очаква се
Далечна – 300 км
+
- VІІІ СНиП
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Приет класически (Вероят./Детерм.)
Становище на БАН, НЕК
Вранча
(Черна вода- ЧВ)
+ (ЧВ)
- СНиП
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Външни независими експерти
50/50%
Дулово
-
+
М7, Н50
Външни експерти
няма
Pазломи:
-?
+
еволюция
Външни експерти
50/50%
Геоморфоложки
-
+
еволюция
Външни експерти
70/30%
Базалтови могили
-
+
стари
Решен
Не влияят
геодезически
-
-
Стари данни
Нови данни
Не влияят
геофизически
+?
-?
Стари данни
Нови данни
50/50%
активност
+?
-?
Стари данни
Нови данни
50/50%
Чакълена възглавница
+
-
Укрепва основата, прозрачна на дългите вълни
По-добра от льоса
50/50%






Данни:












Възможна манипулируемост
-
+
Възможна е (!) поради опр. М , дълги интервали от време и оскъдност на данните
Външни експерти
50/50%
Неточности в данните:
+
+
Има ги!
Максимална консервативност
30/70%
Геоложки
+
+
Манипулират се
сондажни
50/50%
Сеизмологични
+
+
Манипулират се
Максимална консервативност
30/70
Геодезически
+
+
Трудно се манипулират
Нови данни
50/50%
Слаба основа
+
-
Манипулират се
Полеви/Лабораторн
50/50%
Методи за оценка на сеизм риск:





Детерминистичен
+
-
Огнище/затихване
Има нееднозначност
Няма – липса на данни
Вероятностен
+
+
Огнище/модел
Липсва верификация
Многовар. верификация
ПЗ (100г-СниП)
+
+
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Конфликт-трансформация
Проблемен-неразбиране
МРЗ(1000г-СниП)
+
+
СНиП, МААЕ, Eurocode8
Конфликт-трансформация
Проблемен
неразбиране
Нови данни
-
+
Зем. от 29.08.2013
М4-30 км.
Чака обяснение
няма
Гарантиране на качеството
+
+
Плащане от ЕПро
независимост
50/50%
Хранилище
+
+
Труден въпрос по причини:
Трудно избираема площадка, висока цена, не се спазват изискванията на МААЕ
Гарантиране на качеството, независимост,
50/50%
Изисквания на МААЕ
+
+
Както за АЕЦ
Гарантиране на качеството, независимост,
Няма-МААЕ- (заинтересована)
Нови изследвания
-
+
Не се финансират целенасочено
Независими институции
70/30 – демагогия?
Нови резултати
?
?
?
?
няма
Фукушима
+
+
Промени в правилниците
Приемане на унифицирани критерии
няма


Легенда към таблицата:
+ положително становище
- отрицание
? – неяснота
ПРО – привърженици за строеж на ядрена централа
АНТИ – противници на ядрена централа Белене

Основните изводи и заключения показват:
  • не е възможно да се избегне политическият елемент при разглеждането на въпросите за сеизмичната безопасност на АЕЦ Белене
  • съществуват компоненти в дискусионните въпроси на които съвременната наука за безопасност на АЕЦ не може да отговори. Това са въпросите свързани с непълнота на данните, чувствителност на мeтодиките за моделиране на очакваните сеизмични въздеиствия, точната оценка на влиянието на подложката (т.н чакълена възглавница), сеизмичната активност на съвременните разломи и др.
  • независимо от международния опит на експертите разработващи елементите на сeизмичния риск на площаката и оборудването, не се допускат външни експерти при оценката му. Съществува заинтересованост на МААЕ при инсталирането на нови ядрени мощности.
  • съществува много силна зависимост от енергийните лобита, която не позволява обективна оценка на сеизмичния риск на площадката. Това води до конфликти и практическа невъзможност за вярна количествена оценка на сеизмичния риск.


Проф. д-р Бойко Рангелов
Минно-Геоложки Университет, София
Тел: 80 60 353
e-mail: branguelov@gmail.com




Пострадалата при земетресдението на 4 март 1977г. Търговска гимназия в Свищов


СВЪРЗАНА ТЕМА :
Статия от доц.Георги Панов

ГЕОЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА БЕЛЕНСКИТЕ ОКОЛНОСТИ




СВЪРЗАНА ТЕМА :
 От сайта на Народното събрание :

СЕИЗМИЧНИТЕ ВЪЛНИ ОТ ВРАНЧА НЕ СПИРАТ НА ДУНАВА


ЧЕТИРИСТОТИН И ДВАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 декември 2012 г.
Открито в 9,02 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Изявление от името на Парламентарната група на Синята коалиция.
След тях – изявление от Парламентарната група на Коалиция за България.


ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): 
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, господин министър-председателю! 
От името на нашата парламентарна група бих искал да направя следното изявление:
„На 29 октомври тази година румънски сеизмолози предупредиха, че се очаква земетресение от епицентър Вранча, без да се ангажират с прогноза за неговата степен. 
Техен български колега заяви пред българските медии, че в непосредствено бъдеще не се очаква земетресение. 
“Няма реална опасност в непосредствено близко време да стане земетресение във Вранча”- заяви той.
На 12 ноември 2012 г. във Вранча е регистрирано земетресение с магнитуд 3,4 по скалата на Рихтер, а на 1 декември 2012 г. в 20,52 ч. се регистрира ново, по-силно земетресение във Вранча, с магнитуд 4,7 по скалата на Рихтер.
Вранчанските земетресения са най-сериозният фактор за високата сеизмичност на площадката, на която се искаше да се изгради нова АЕЦ до Белене.
На парламентарен въпрос на 25 март 2011 г. бившият министър Трайчо Трайков, очевидно подведен, определи че сеизмичността на площадката до Белене е от четвърта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, което е далеч от реалността. 
Такава сезмичност би могла да се предизвика от местен епицентър (местно огнище), ако не се взема предвид ефектът от епицентъра Вранча в Румъния, но сеизмичните вълни не спират на Дунава. 
Ако се вземе предвид сеизмичното огнище с епицентър във Вранча сеизмичността на площадката е двойно по-висока – от осма степен, и дори по-висока. Такова земетресение беше регистрирано през 1977 г., а след това имаше няколко силни земетресения от същия епицентър, като например това през 1990 г. 

Църквата "Св.Троица" в Свищов, след земетресението на 4 март 1977г.
Въпреки че този епицентър се намира на територията на Румъния, разрушенията в България бяха големи, а през 1977 г. имаше 120 и няколко жертви в град Свищов. Те загинаха след срутване на сгради, причинено от това земетресение. 
Едва през тази година са поискани площи за изграждане на бъдещи сеизмологични станции в района на Белене и Свищов.
На поставения въпрос дали в близост до площадката има разлом, с оглед лицензирането на тази площадка за строеж на АЕЦ, експертите геолози отговарят така:
 „На 5 километра от площадката няма разлом”. 
Забележете, че те не казват, че няма разлом изобщо, защото е известно, че такъв разлом има. 
Това се потвърждава от горещия минерален извор, който се намира между Белене и Свищов. 
Минералният извор между Свищов и Белене, сочещ местонахождението на Беленския разлом
Интересно защо такова съществено разминаване в прогнозите и оценките не прави впечатление в България.
Докога ще продължава тази практика?
Очевидно някои учени у нас са готови да дават отговори, които да се харесат на тези, които искат да ги получат.
Ще припомним още веднъж, че в писмо от 6 ноември 1984 г. руските учени сеизмолози, които тогава са изследвали площадката, заявяват че тази площадка е с неприемливо висока сеизмичност и предлагат тя да бъде изоставена.


Тези случаи ни карат да потърсим отговор на въпроса защо в България се случват такива неща.
Ние смятаме, че причината се крие в изключително лошото заплащане на българските учени, които поради тази причина често са склонни да обслужват желанията на вземащите решения, вместо да дават обективна преценка, на базата на която да се вземат обосновани решения.
За сравнение, през 2011г. – седем италиански сеизмолози бяха изправени пред съда. 
Обвинението е, че са давали неточна, непълна и противоречива информация относно това, дали леките земни трусове, усетени в Акуила през месеците преди 6 април 2009 г. дават основание за опасност от голямо земетресение. 
Спасителни операции върху руините на срутилия се 8-етажен блок при земетресението  в Свищов, на 4 март 1977г.
На 23 октомври тази година те бяха осъдени на по шест години затвор, защото „с подценяването на опасността от земетресение са поставили на риск живота и здравето на много хора”.
В България не се търси отговорност от никой експерт за погрешни прогнози. 
Колко по-важно за нас е да не се поема риск за строеж на АЕЦ в зоната с неприемливо висока сеизмичност, като тази, която някои искат да се строи в района между Белене и Свищов.
Ето защо Парламентарната група на Синята коалиция призовава правителството да преразгледа политиката си спрямо учените в България, като им осигури нормален жизнен стандарт и защита, така че те да могат да дават обективни експертни становища, когато това е необходимо за вземане на важни държавни решения.
Ние призоваваме правителството да предприеме необходимите стъпки за анулиране на лиценза на площадката на АЕЦ „Белене”, предвид високата сеизмичност от огнище на земетресения с епицентър Вранча в Румъния и наличието на дълбокия Беленски разлом, намиращ се в непосредствена близост до нея – в района между Белене и Свищов. 

Там, където има висока сеизмичност не може да се строи атомна централа. 
Благодаря Ви!


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тошев.














23 юни 2017

ГОЛЕМИЯТ ПИАНИСТ ТРИФОН СИЛЯНОВСКИ - СПОМЕН ЗА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЛАГЕРИ



 

Трифон Димитров Силяновски (1923-2005) принадлежи на видния крушевски род Силяновски, дал плеяда бележити представители на националния ни елит. Дядо му е строил главната църква в Крушево. 
Баща му – проф. Димитър Антонов Силяновски (1892-1971г.) е сред водещите прависти, специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет. 
 Дългогодишен активен член и председател на Македонския научен институт.Приятел на Владо Черноземски от ВМРО.
От същия род са ген. Георги Аврамов Силяновски (1857-), както и неговият племенник ген. Васил Константинов Силяновски (1870 -1946).
В дома на професора по право Димитър Силяновски често са гостували Й. Йовков, Н. Лилиев, Симеон Радев, Ал. Балабанов. 
Трифон Силяновски учи латински език и орган -  а по-късно и пиано, при Димитър Ненов. Завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 следва история на изкуствата и стилистика при Ханс Зеделмайер във Виена. 
Там е приет и в Консерваторията, като изнася рецитали в Скопие и Будапеща. 
Поради военните събития обаче се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности - право в Софийския университет, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Д. Ненов. 

Проф. Ст. Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането“ му след 9.IХ.1944 осуетява тези планове. 
Шостакович го нарича «гениален». 
 Като пианист той има  забележителни интерпретации на Бах и Бетовен, записани в Златния фонд на Радио София.
Ето три от тях :
Triphon Silianovsky
plays

Bach-Liszt Prelude and Fugue in A minor, BWV 543
 
 

 


Bach-Busoni Chorale Prelude BWV 639 Ich ruf zu Herr Jesu Christ
 
 

 
 
 
 

J.S.Bach English suite no. 3 BWV 808, Prélude 
 
 

 
 



Като репресиран от комунистическия режим, той - след 1989г. разказва спомени за комунистическите лагери, през които е преминал, пред микрофона на  журналиста Едвин Сугарев.
Ето неговия разказ:

Новогодишно пиршество
Трифон Силяновски
Източник : 


Беше на 2 юли 1949, по смъртта на Георги Димитров. 
Правехме репетиция в зала България, на другия ден трябваше да има акт-концерт на консерваторията, щях да свиря Бетовен - пети концерт. 
Дирижираше Марин Големинов, концертмайстор беше Владко Аврамов. 
По време на репетицията влезе човек, прекъсна ни и каза, че Георги Димитров е починал и изобщо няма да има концерт. 
Слязохме от сцената, там отзад имаше портрети: на Димитров, на Ленин, на Сталин.
 Аз в един по-тесен кръг казах така: 
тези двамата си умряха, а кога ли ще си отиде и оня, третият?
Сталин имах предвид. Това може би е било добре дошло за тези, на които са донесли, защото и преди това правех подобни изказвания и недоволствувах.
На 6 юли в 6.30 сутринта пристигат един милиционер и двама цивилни. 

Обиск и така нататък, както си му е редът.  И след това: елате за кратка справка. 

И ме набутаха в 6-и участък, в едно мазе ме набутаха. Отначало нямаше никой, после почнаха да хвърчат хора, да прииждат. Дойде Жорж Цилев, после Богдан Бошнаков дойде и така разбрахме, че става нещо. Като влезе Богдан Бошнаков, каза:
 „Не бойте се, най-много да ни пратят в лагер, е, чудо голямо.."
А плъховете и мишките щяха да ни изядат още там. Можете ли да си представите - едно тъмно мазе, в което нямаше къде да стъпиш даже - като стъпиш, или ще ти джвакне нещо под краката, или след малко ще ти пролазят два-три плъха.
В три часа посред нощ ни натовариха на камиони да ни водят някъде. 
Камионите открити, от четирите края милиционери с шмайзери. Като седнахме, викнаха: „Сечи глава и надолу гледай." И ни откараха в 5-и участък, а оттам с още един камион арестанти чак през Школата - Стрелбището, за бъз. Беше с мен един от фамилията Гендович - Сашо Гендович. 
Вика: „Сега в школата на стрелбището ще ни очистят." А Богдан Бошнаков казва: „Айде стига бе, кой ще си цапа ръцете с нас." 
Мина и това, стигнахме 3-и участък - на бул. „Прага". Оттам дойде трети камион с набрани през нощта хора - набор по случай смъртта на Георги Димитров. И оттук като хванахме - право в Богданов дол - край бившето село Батановци, сега Темелково.
Там беше лагерът, имаше мини и се работеха тухли. Пристигнахме към пет часа на присъмване. Посрещна ни един страхотен тип - капитан Гершанов се казваше. 
Бияч и пияница - еша си нямаше. 
Всички - камион по камион, ни вкараха в една стая, доста малка, плътно натъпкани. И отгоре пускат някакви пари за обезвъшляване. А ние помислихме, че сме в газова камера. Ще се издушим - вътре седиш по 40 минути.
След това ни удариха по едно псуване и по един бой.
 „Здравейте, гадове мръсни! Лейбгвардията на Хитлер, авангарда на Труман!..." 
И след това бой, бой, бой ... Като мина и тоя сеанс: „Айде сега, вие сте марципани, ще носите клечки за зъби." Какво значи клечки за зъби? Горе на възвишението - линията за Кюстендил. Оттам вагони, пълни с трупи по 10-12 метра - с по двама души, гол те събличат, само по гащи - и сваляхме трупите на рамо и ги редяхме на фигури. Това беше първото запознаване с лагера.
Там видях Стефан Савов, съученика ми - на Димитър Савов син, видях Иван Шалев, много добро момче, също мой съученик, те бяха току-що докарани също по случай погребението на Георги Димитров. 
Свинтила го видях там, видях Георги Мицков, преводача, още Руси Иконописов, лекар, беше завършил американски колеж и работеше в американската мисия, та той обслужваше там лагера като лекар.
След около месец ме пратиха на тухлите, там те бутват първо в калта, да замесваш кал; ти знаеш ли каква работа е това - това са тонове кал. 
Имаше един Атанас Македонеца от Петрич - беше антена, т. е. наблюдател в полза на лагера. Псува те, ругае те и те бие бетер милиционерите. 
Що бой съм изял от него... Щото ето - ти си човек, който няма навик да върши тая работа, а искат норма да изкараш веднага. Първите два дена, като се връщам от работа, ме долагат на капитана и капитанът ме бие, този Гершанов. 
Това беше така: Гершанов в средата, в ъглите - четирима милиционери. Той те подеме и те боксира, след това те рита и те хвърля на милиционера. 
Милиционерът рипа по тебе и те прати на другия да те доскача, след това на другия - 40 или 50 минути, почти час така! 
След това, целият окървавен, отиваш да седиш в карцера до сутринта - и не закусваш, и отиваш пак на работа. Това беше, майката си трака... Ужасно нещо.
След това ... Въртележка има в лагера. На калта стоиш десетина дена, след тава те пращат на банкетите, т. е. да простираш тухли. И така месец и половина. 
После Гершанов вика: „Айде бе, бандити, идиоти, мръсници, да влезете там, дето нема излизане." 
И ни разпределиха и по едно време виждам Крум Неврокопски, с него станахме приятели, и ни набутаха в мината. 
Крум Неврокопски беше в пътеходната мина, която беше много лоша. С вода вътре, до колене газиш и плюс това камък. 
Мене ме пратиха уж в по-хубава мина, поне нямаше вода, обаче на 80-100 м под земята в газ гризу. 
Като го дишаш тоя газ, побледняваш и губиш апетит, не ти се яде. И те бутат по забоите. 
С шилка трябва да направиш метър и осемдесет укар, знаеш какво значи укар - да направиш дупки, да подкопаеш пласта, кюмюрения, да го подготвиш за другата смяна, която идва към 1-2 през нощта и почва да го зарежда с взривове и фитили. 
И почва бомбардирането на сектор - при тия бомбардирания на хората им се чупеха ребра, падаха подпори, пращяха дървета, въобще нещо страшно.
Тогава бяхме с генерал Янчулев на една смяна. Имаше и един много добър човек, хубав мъж, беше на 29 години, летец-изтребител, Добри Станчовски се казваше. 
Той избяга от лагера, някъде към сръбската граница го хванаха и пак го върнаха обратно. 
 И в Белене дойде с мен, гол ходеше и през зимата до кръста, на минус 30 градуса така си седи. Пушеше една като саксофон лула такава, холандска, пълни си я, пуши си и вика: 
„Да, татковци, ще дойда, ще си свърша мойта норма и на вас ще помогна."
Разбира се, побоищата в това дере през ден валяха. Имаше един, Марин Хаджийски се казваше, куц един такъв, беше ни възпитател, А възпитателите бяха агенти някакви, лица от Държавна сигурност, даваха нареждания какви да бъдат отношенията на охраната към нас. Много се затягаше режимът, когато идваха подобни хора. Не само той, идваха и други, но Хаджийски се застояваше най-много в Богдановдол.
На 4 октомври 1949 сме в мината и към 5 часа с генерал Янчулев сме на въжето - на хаспела. 
И така се случва, че долу по звената някой заспал, не дал сигнал и се сблъскаха празни с пълни вагонетки, излязоха от релсите, разсипаха се въглища. 
За три дена не можеше да се разчисти мината: значи саботаж, 6ратче, така ще го минат. И го минаха. Връщаме се от работа вечерта и Гершанов излиза:

 „Мръсници! Саботьори! Вие сега ще отидете там, откъдето няма връщане!" 
И стоим цяла нощ, не ни пусна да спим в бараките. На сутринта към пет докараха четири конски вагона с телени мрежи. Айде сега във вагоните и отиване там, откъдето няма връщане! 
Помня го Симеон Пенковски, много добър адвокат, каза му: 

"Гершане, не говори така, защото утре моя лик ще го носят по митингите, а тебе ще те счукат!"
 Такъв смелчага беше, и майор Стрихинов също, въобще страхотни хора. Не си пестяха никак думите, говореха, като че ли са си вкъщи.
Набутаха ни във вагоните и пътувахме три дни от Богдановдол до Белене. Вместо за един ден - за три, защото нали крият - маневри, забутат те в глухи линии, чакат да се мръкне, после те откарват и т. н. 
И ние не знаем къде ни карат, щото ясно - по лагери някъде, ама къде ще бъде - дали ще бъде по добруджанските лагери, или другаде някъде? 
А вече в Добруджа имаше Ножарево, Заград, Забуново, Куфалджа - тия лагери бяха прочути, в Добруджа и четирите, бяха страшни.
Както и да е, по едно време, на втория ден, аз подочух, че сме за беленската гара. 

Стигнахме, отвориха вагоните. Вънка пълно с милиция, с насочени пушки, като че ли бандити пристигат. 

Бил барабана в селото Белене, то е католишко село: 
„Тук ще пристигнат касоразбивачи, крадци, айдуци". 
И онова набожно село, кат се скрило и гледа така, през перденцата, какви, аджеба, идиоти ще скочат от влака.

 На брега ни направиха преглед, записаха ни на нова сметка имената и почнаха да ни прехвърлят на остров Персин.

Лагерът "Белене" - Втори обект, скица на лагериста Крум Хорозов
Тогава комендант беше Ангел Куртев. 

Специално аз докато бях, мога да кажа, че Ангел Куртев не удари човек, не би никого, никого не напсува. Човешки се отнасяше с хората, е, човешки, разбира се, в рамките на възможното. 

Дори беше изтеглил охраната да не ходи с нас по обектите - и фактически ние четири месеца работихме без охрана.

 "Нали нема да бегате - вика, - да не ви главоболят, работете си там". 

После дойде Китов, той беше майката си трака. 

Диаметрална противоположност.
Прехвърлиха ни със салове. 

През юли месец беше отишъл първият ешелон, те бяха вече понаправили землянки. 

Землянката беше за 70 човека - изкоп квадратен в земята и покрито с леси, с плет, с листа, врата няма. И така през зимата всичко навява - дъжд, вятър, сняг; каквото е вънка, това е и вътре. 

Скица на барка в която са живяли лагеристите - от лагериста Крум Хорозов
Но човек свиква с всичко като куче и на 28 под нулата заспиваш - няма накъде.
Първата работа беше бране на коноп. 
Храната малко. Някаква уж бобена или картофена чорба, а най-често вряла вода с два листа зеле вътре. 
И малко хля6. 14-15 часа на ден работа, а в Белене, ако не изработиш нормата, оставаш нощно време да доработваш. 
Вече като нямаше какво, гладни ще умираме и майор Стрихинов веднъж, като бяхме до Дунава, казва:
 „Я тук в подмолите да бръкнем, смокове сигурно има." 
Хващаш го смока, мачкаш му главата, набучиш го на клечка и малко на огън да му изпука кожата.
 Смок с оцет и конопено семе: това си дояждахме четири месеца.
Спяхме като сардели.
 Аз спях до Стойчо Мушанов, зад мен беше Илия Кайряков, пак демократ, до него Стоян Мавров, и той демократ, и т.н. 
През нощта не можеш да мръднеш, защото първо си като сардела, а второ, не дай си Боже да ти се допикае. 
Като се върнеш, вече няма къде да легнеш и оставаш дневален до сабахле. И всички бяхме решили да си пикаем в гащите, а спяхме на по една кълка, щото няма място... Така миришеше на амоняк, воня страхотна.
Видях всякакви хора: земеделски народни представители, социалисти, протестантски пастори, католишки свещеници, офицери. 
Бившият пълномощен министър от Вашингтон Сашо Наумов беше, също секретарят на Никола Мушанов - адвокатът Мушунков, много добър, много достоен човек. 
От земеделците много добро впечатление ми направи Недко Ботев - на около 70 години, никога не хленчи, работеше си, от никого помощ не искаше. 
Беше Пешо Сърбина - Петър Сърбински, той също добре се държеше там. 
Най-добрите обаче, най-чистите и топли хора, където нямаше и капка предателство, това бяха анархистите. Трябва да кажа, че в сравнение с тях ние и пет пари не струвахме. Получават колети - той ще вземе една хапка оттам, другото всичко ще раздаде, ще дойде, ще те подкрепи, ще пита уморен ли си. Това само анархист може да го направи. Бяха нахакани и отговаряха, дръзко се държаха. 
И милиционери биеха, бе! Носеха си черджета под дрехите - ще му направят мечка и ще му хвърлят боя. 
И се знаеше кой го прави - само анархистите го правеха. 
Затова всяка вечер поне по един от тях лежеше в карцера. 
Спомням си Йов Петров, Трифон Терзийски, дедо Ачо, анархист от Добрич, 76-годишен, горд, като че ли си е при бабата, хич не му пука. 
При мен умря Цвети Иванов, познавахме го добре, хвана го тетанус, от пирон, се набоде и докторът, разбира се, го мина метър.
За хората, което ми направи впечатление, всички бяха изтерзани, всеки по своему понасяше, според своята душевност, но и най-слабите понасяха достойно нещата, хленчове и глезотии нямаше. 
Вярно, имаше хора тарикати, служеха за "слушалки", за доносници. Малко бяха, по мое време не бяха много. Обаче не правеха кой знае какво, не се стремяха специално да ти навредят, само информираха.
Правехме си и майтапи. 
Беше дошъл един от Плевен, адвокат, много беше изкукуригал, както им викахме на уплашените. 
На тези, които идваха за пръв път, им викахме марципани - още са сладки, нищо не знаят. И му казахме така: тук не е много страшно, ще подадеш едно заявление до управителя с десет лева гербова марка и ще му кажеш да ти отпусне една коза и една крава. Ще си ги пасеш, ще пиеш от млякото и останалото ще го даваш на милицията. А, така ли, добре, много добре. И на вечерта подава заявление. Стана голям джумбуш, като се изръби пред строя и като го посрещна оня, като го загря с шамарите - стана само на крава и коза. Имаше ги и такива работи.
Много тежко беше през зимата. Изкореняваш терени за ниви. Нормата беше по три върби всеки да изкорени. Ама не да ги пресечеш, а в замръзналата земя да ги повалиш от корен. Изкопаваш две дървета и виждаш как се смрачава, а какво е през нощта да останеш при минус 20-30 градуса, след като цял ден си бил навън. Тук анархистите много ни помагаха, бяха здрави хора.
Имаше двама германци: Отто Ерхард и Валтер Артур Щьореман, останали още от немските войски. 
Те си нямаха кой да им прати нещо - боси, по налъми в снега, горките. Аз като получавах, давах им, сприятелихме се. По Коледа 1950 се връщаме от работа и казват: днеска ще има галавечеря. Каква бе? Ударили били заек. Действително опекли заека, сядаме...
И след като се наядохме хубаво, за пръв път така, Валтер се обръща към нас и казва: ама това не беше заек, котка беше. Абе кой ти гледа какво е било...
На 15 февруари 1951 г. се затопли времето и Дунава почна да приижда. 
Бяха ни прехвърлили вече на дигите, правехме ги, за да не се наводнява островът. 
Нормата беше 6 кубика пръст на човек и да ги извозиш на 300-400 м с количка. Имаше хора, които припадаха от умора, и, разбира се, получаваха наказанието си на място.
Почнаха да се заливат някои части от острова. Милицията евакуира всички от острова и ги настани на българския бряг по обектите. За зла врага ние, около 40 души, останахме. 
Нямало място за нас и милицията реши да ни пожертвува. Казаха: „Е, каквото стане с вас, стане ..." 
Оставиха ни едно чувалче брашно. Останаха Добри Станчовски, авиатор, Нено Шомков, габровските патриотични индустриалци: Конкилев, Моневин, Калпазанов. 
И дойде така дереджето, че все повече и повече се залива островът, вторият обект беше малко на височина, оставаха 30-40 метра и водата и него ще залее и свърши.
Мен като най-млад ме оставиха дневален, сменявахме се с Добри. Една луна си спомням, грамадна, и едно тътнене, едно носене на водите и декари лед! 
Накачват се един връз друг грамадни блокове и водата набъбва и се качва. Няма спасение - видях какъв ужас е наводнение с лед. 
Към три, часа водата дойде на двайсетина метра. Събудих Добри Станчовски и му викам:
 „Слушай, Добри, сега кво да правим?" „Кво ще правим? Ми ще се мре, ако ще се мре. Дай да събудим старците." 
И ги събудихме по-старите, накарахме ги да се накачат по дърветата. 
А Добри вика, чакай сега, ние ще отидем по-натам, ей на онова голямото дърво във водата. А то почти наполовина залято с вода. 
Ами там не е ли опасно, викам, в скоро време може да падне. Нищо, казва той, като го събори леда, ще яхнем дънера и ако ни отсекат краката ледовете, ще се обърнем надолу и ще заспим навеки, чудо голямо. 
Обаче го разправя, като че ли те кани на чаша кафе.
А влече водата - ледена. Взе едно въженце, вързахме се, влизаме във водата. Той върви напред, аз като хартийка се люшкам подире му. Докопахме дървото, изтегли ме. Седим в три и половина през нощта на чаталите, а под нас се оттича водата. 

Той вика: „Здраво се дръж, и трябва да си фиксираш погледа някъде, щото долу върви ледоход и те замайва. Гледай хее там, светлинките на Зимнич в Румъния."
Айде през нощта издържахме, ама като дойде ден и се вижда ясно под тебе - ужас. Седяхме три дена и две нощи.
А в това време, понеже румънският бряг е по-нисък от българския, цялата вода нахлува натам. Румънците не могат да търпят това нещо, и айде десет самолета с бомби - да разбиват леда. Пускат си хайвера самолетите, а ние отдолу седим и пердашат бомбите - можеш да си представиш какво нещо беше!
На Магарец погребваха мъртвите. Той беше малко по-югозападно. Но имаше погребани и на самия Персин. 
Понякога викаха така: „да излязат четири души за копане на гробни помещения". 
Мряха - някои отслабват и отпадат, други ги пребиват. А колкото пъти някой се дръпне встрани или пък излезе нощно време и стрелят по него, особено ако му имат зъб. Като на фронта... 
От управата Китов беше много лош и от милиционерите един старшина Велико. 
А пък имаше един Атанас, той беше чудесен човек, ще получи от булката колет, например ошав, ще го разпредели на шепи: на ти на тебе, на ти на тебе, то нали и вие сте хора. 
И такива ги имаше. Но, обективно казано, когато българинът е на зор, е добре, даяни, а когато е свободен човек, няма ги тия качества, самоинициативата да реши да направи нещо, да се обедини. Той трябва да е много на зор - тогава прави. Иначе не.
Мен ми е такова впечатлението, защото все пак да видиш човек в лагер не е като да го видиш на сватба или в кръчма - това са все пак екстремни положения.
Прекарвахме веднъж едър рогат добитък - от брега до оборите, 400 глави, 26 ноември беше, студено. Няма понтон, няма нищо. 
Говедото плува, обаче докато се събере в талвега - сложно, може на група от 15-20 говеда, иначе не може. 
Избраха ни група от пет души и ни вързаха с по едно въже за рогата на говедото - и на бруст ги закарахме, с плуване - от 4 до 9 часа вечерта. 
Бодох се с игли, с карфици - кръв не пускат ръцете ми. Спаси ме това, че приятелите ми бяха сварили едно кюпче вода - и пий, пий. Докато се върна до лагера, се изпарих отвътре. Изпотих се няколко пъти през нощта и на сутринта ми нямаше нищо. И никой от тази операция - на прекарването, не се разболя и не умря.
А новата 1950 година я изкарахме със Стойчо Мушанов. Тогава бяхме вече на нарове. Стойчо ми вика: „Гладен съм."
 Аз му казвам: „Ами кво да те правим. Я се разходи към кухните да видиш има ли нещо." 
Отивам в лагеристката кухня - нищо. Отивам в кухнята на милиционерите: една глава лук на масата оставена. А влезеш вътре - р-р-р-т един шев - де да знаеш има ли някой. Престраших се, притичах и я грабнах. 
Връщам се и я разрязвам на две - ще караме нова година. Оп, и двама други се присламчиха към нас - и ние да хапнем. Айде и на тях - значи по четвърт глава. 
Помня, че на една дъска бяхме запалили свещ и целите брадясали, обгорели от вятъра и мъките, сме се сгушили в новогодишната нощ. Изядохме я, червата ни почнаха да куркат, щото от лука идва апетит. И като няма какво, спогледахме, се като мартенски котараци и гледаме долу - вестник „Изгрев". 
Взехме вестника, разкъсахме го. 
Бай Стойчо взе половината, аз една четвърт, другата четвърт на другите. Изядохме го този в. "Изгрев". Така посрещнахме новата 1950 г.
Това са по-пикантните спомени. А пък колко пъти са ни изпопребивали да бързаме за обектите! Бързаш да стигнеш и те бият с бичове. Имаше цигани с нас, петляркаджии им викахме. 
Току ще се обърнат: „Абе, бате, аде некаде на бал, та да бързам." Тъй им отговаряха. А боят беше - а кажеш - толкова. 
Майор Стрихинов нарочно го наказваха. „Майоре, дай тон за към обекта!" А песента беше: „Нашто знаме кат кръв е червено, сърп и чук е наш символ свещен..." 
И майор Стрихинов дава: „Вашто знаме кат кръв е червено..." Бият го, пада и пак става, и вика: „Вашто знаме..."
 Той умря преди пет години този човек, ходеше с каручка из София като хамалин.
Загадъчно и многостранно нещо е животът, няма какво да ти го разправям, всеки човек се сеща в какви зъбчати колела може да попадне. Обаче сигурно е едно: че можеш да се познаеш най-добре, ако си даваш отчет кое стои, кое е свято за тебе, къде ти е изповедта и къде ти е съкровено вложеното и заради това готов ли си при всички обстоятелства да го отстояваш. 
Виж, там е кантарът за подобни неща. Спомням си доктор Пройнов, зъболекарят, който беше на турската авиация зъболекар и затова го бяха докарали като шпионин. 
Един ден ме боли зъб, ама вече от два-три дена, ще пукна. Казвай, докторе, викам, какво да го правим. Ами хубаво бе, в София да си, аз знам какво да направя, ами тук, тук какво да те правя? 
И казва: да го чакаме да преболи. Бе как ще го чакаме да преболее, аз ще подлудея, каил съм на всякакви мъки. 
Помня го, че взе един пирон дюлгерски, изгори го на огън - нямаше спирт, нямаше нищо. 
Взема едни дюлгерски клещи - и с един чук пирона - разкърти ми венеца, подкопа го оттука и оттука, без упойка, само ми каза: хвани се за нара и стискай. И с клещите ми изтегли зъба.
Във всеки случай има моменти, когато ти се падне живота така и мислиш за Гьоте, за Бетовен, за Бах, за Микеланджело, за Кант - и си кажеш: вярно, че човек звучи гордо. 
Но в случаи като тоя ти иде да си спомниш думите на Фридрих Ницше и да кажеш: 
на 20 години намрази човека, на 40 обществото и на 60 живота.
Записа Едвин СУГАРЕВ


Източник:
Комисия по досиетата
Декласифициран § 17
от ЗДРДОПБГДСРСБНА


СТРОГО СЕКРЕТНО!

МВР-ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ
Рег.№ 8032 Екз.№2
1- VI -1981г.
София

ДО Н-К ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ МВР
Гр.Благоевград

На Ваш № 4576/20.05.1981г.

Уведомяваме Ви, че на артистите от Камерната опера – гр.Благоевград, за които се интересувате е отказано пътуване за СФРЮ от отдел “Задгранични паспорти” въз основа на следните данни:

  1. Трифон Димитров Силянски : III раз. 1558, II сл.д. 5239, II съд. 390, отношение има ОР Панталеев от IV р. У-ние МВР.
  2. Дянко Георгиев Марков, III раз. 13491, II сл.д. 2329, II съд. 842, отношение имат ОР Тенев – СГУ, 02,02, ОР Пламен Асенов - IV р. У-ние МВР. ОР – Миланов- тел. 21-01
  3. Цветан Георгиев Живков : V-0-22636
  4. Никола Петров Петров : връзка на ИР Николай Иванов Нанчев, отношение има ОР Асенов, тел. 32-03

Моля нареждането Ви да бъде установен вржеският контингент в Камерната опера – гр.Благоевград и бъдат взети мерки за агентурно-оперативното му обезпечаване.

За лицата, за които се намрат материали в отдела, ще Ви информираме.

Н-К ОТДЕЛ 01, У-НИЕ 06 ДС
Полковник
/Ив.Янкулов/

Нап. В 2 екз
№1 – на адресата
№2- КД
Изп.В.Николов
Нап.- Атанасова 7890

1.06.1981г.


Трифон Силяновски е написал:


Различието между мъдреца, философа и научнозаинтересования човек в периода на класическата и елинистична епоха

Находките и лиянията на платонични, неоплатонически, стоически и питагорейски компоненти в средновековната латинска, византийска и арабска философия

Аристотеловата логика като фундамент на ментално-интелигебилната познавателна интервенция за западната, източната и арабската схоластика

Оправданието на (не се чете), приписано на Тетруриан (концептивната му транслация в (не се чете) при Анзелм Кентърберийски) в аспекта на неговите концепции

Концептуализмът на Албер като междинна инстанция спрямо реализма и номинализма, стимулирайки номинализма при Беренгер от Тур и Росцелин Компиенски

Контроверзията между номиналистите и реалистите, изложена в съчиненията на Анзелм, Бонавентура и Тома Аквински

Окончателното средновековно експониране на номинализма при Окан и на волунтаризма при Дунс Скот

Приликите и отликите в "догматиката и ексиоматиката" (съответно в теологичната и рационално критичната мисловна оперативност)

Ериугена като основно звено при прехода от патристика към схоластика - първият опит в ранното средновековие за изграждане на общ възглед за света

Николаус от Куза и неговата основна мисъл за coineidentio oppositorum

Борбата на философските традиции, експонирани във философията на Ренесанса

Активната намеса на гносеологично-личната интервенция във философията по време на Ренесанса

Разколебаването на просвещенския оптимизъм при Русо и окончателното му реализиране от Кантовите философски концепции чрез "Критиката на чистия разум" и "Критиката на силата на съждението"

Пролегомени и Метафизика на нравите

Киркегор и проблемите на съвременния екзистенциализъм

Изходните позиции на неопозитивизма от номинализма

Културата на Византия и нейната апофатическа мистика

Исихазмът като съзерцателно пребиваване в отвъдната действителност

Катафатическата мистика като основа на римо-католическата конфесия, както и на протестантската мистика при Майстер Екерхард, Йоханес Таулер, Хайнрих Зусо, Агрипа Нетесхаймски, Себастиан Франк, Валентин Вайгл и Якоб Бьоме

Философските концепции във Византия при Василий Велики, Григорий Нисийски, Григорий Назянски (кападокийските отци) и при Михаил Псел

Никифор Пфлемид и Халкокондил в смисъл на предвестници на Палеоложката епоха

Изкуството на византийската фреска и мозайка, и нейното иконографично отношение към файумския портрет и този на Дура Европос

Конструктивният проблем на византийската централна постройка и тази на кръсто-куполната черква

Характерните специфики на черквата Неа-Мони и Хозис Лукас

Куполната конструкция на хагия София в Константинопол

Разликата в натоварването и предаване на тежестта върху четирите колони, ограждащи хоровото пространство, и проблемът за засводяване в квадратната романска свързана система и проблемът за кръстатия готически свод, уравновесяващ тежестта в аркбутаните

Разликата и същностната изява в античното архитравно покритие и куполната и сводова покривна конструкция

Планът на базиликата като основна форма за романската и готическата сакрална архитектура

Естетическата типологичност на византийския образ, осъществена чрез скупчването на персонажите

Естетиката на византийската икона

"Византийския октоих" и проблемно-критичните моменти в транслацията му от невмена в съвременна нотация

Наченките на италианската живопис от IX век нататък

Относно символиката на купола и на свода

Преходът от Чимабуе и Дуччо да Бонинсеня към Кавалини и Джото

Относно проблемите на пондерацията при Тино да Камайно, Донатело и Микеланджело

Проблемът на перспективата от Мазачо и перфектното осъществяване на ракурса при Андрея Мантеня

Графично живопиствуващият Ботичели

Лаконичният и пестелив израз на Пиеро де ла Франческа

Италианската архитектура на "ренесансовото палацо" и специалното оформяне на фасадния ритъм с пиластрите и ризалитите, завършващи често над атиката или главния корниз на покрива със статуи

Крещящата игра на светлосянката при Караваджо

Портретът на Андрея дел Сарто

Проблемите на маниеризма, свързващ късния ренесанс с барока и взимайки начала от Рафаело и Микеланджело, както и от някои негови следовници

Изключителната графика на Тилман Рименшнайдер, Адам Краф, Йорг Сирлин, Михаел Волгемут, Пахер, Кранах и Дюрер и нейната съзерцателна откровенност

Вариационният принцип в арабския макам и арабеската

Сицилия - епохата на Фридрих II и приносът на ислямската философия и култура в лицето на ислямските "суфи", допринесла заедно с аристотелизма на Авероес за културата на Европа

Бунтът на Романтизма срещу просвещението във философията и изкуствата

Структурата на рационалното и художествено съзнание

Проблеми в интерпретацията на немския симфонизъм 







Влиянията между източновизантийската музика и българската (главно родопската, повлияна от манихейско-павликянската музикална семантика) едногласна безмензурна песен

Основи на западната грегорианика, изхождащи от визиготската, келтската, ирландската, нонантолска и беневентанска литургия

Статистичните и динамични структури в изкуствата и тяхното реализиране в степените на културата и цивилизацията

За хода и преображенията в основните духовни действителности във фазите култура и цивилизация

Възможните достижения на философската и научна мисъл относно концептивната им трактовка в областта на културата и цивилизацията

Проблеми в структурата и интерпретацията при пунктуалистичната, сонорна и алеаторна музика

Същността на композицията и интерпретацията и разликата между интерпретация, екзегетика и коментар

Процесите и целите във философията, науката и изкуството

Семантичен обзор на изобразителните изкуства, музиката, литертатурата (в аспекта на вербалните и характерности и възмижности) с оглед тяхната емоционална и рационално-интелектуална диференцираност и отражението им в динамичните и статични взаимноотношения в дейността на изкуството

Проблемите на готиката, ренесанса и барока в музиката

Готическата и барокова същност в изкуството на Й. С. Бах

Естетиката на Моцарт, Бетовен, Брамс и Шуман

Въведение в областта на музикалната интерпретация

Проблемите на звукоизвличането при интерпретацията

Същината на камерното музикално изкуство

Отговорността на диригента - Артур Никиш и Вилхелм Фуртвенглер

Личността в античността, средновековието и ранния ренесанс

Проблемите на реализма, номинализма и волунтаризма в средновековната схоластика

Характерното и типично за западноевропейските нации(италианци, французи, немци и англичани) за времето от Ренесанса, Просвещението от XIX век във философията

Спецификата на просвещенската концептивна философска мисъл при англичаните, френските просветители и немската философия при Лайбниц и Ханрих Волф

Елинизмът и дидактично-морализиращите елементи в основите на философско-спекулативната му мисъл

Философията като път

Магията и нейните разновидности

Увод в астрологията

Обща теория на окултните науки