01 октомври 2016

ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН





 

Тропар

Днес благоверните люде, тържествено празнуваме, осенявани, Божия Майко, от твоето дохождане и като гледаме на твоя пречист образ, умилно казваме :  

Покрий ни с Твоя честен покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни!

Кондак
Днес Дева стои в църква и с всички светии невидимо за нас се моли. 

Ангелите с архиереите се покланят, апостолите с пророците ликуват, защото Богородица моли предвечния Бог за нас.


Св.Богородица Кукузелиса. Великата Лавра, Атон

На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Било събота срещу неделя.
 
Църквата била пълна с народ.

В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха.
Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. 

Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.

Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?

Епифаний отговорил:

- Виждам, отче свети, и се ужасявам!

Св.Богородица Влахернитиса. Днес в Третяковската галерия в Москва
 
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.

По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. 
 
А Църквата учредила празника "Покров Богородичен". 

 

Виртуална реконструкция на кръстообразната църква Св.Богородица Влахернска в Константинопол, където се случило чудото

Реконструкция на църквата Св.Богородица Влахернска. От лявата страна се вижда аязмото, което е оцеляло и до днес. От чудотворния извор е изтичала вода минаваща през статуята на Богородица и е изтичала в един басейн. Веднъж годишно, на Успение Богородично Императорът тържествено слизал от Двореца Влахерна, намиращ се на хълма над църквата и бил потопяван в свещенната вода на този байсен, като по този начин получавал благословение от Богородица за себе си, за семейството си и за своя народ. В църквата зад седем бронзови врати се съхранявали Христови реликви като плащаницата (днес в Торинската катедрала), поясът на Богородица (днес три големи части от него се намират във Ватопедския манастир на Атон, а няколко по-малки на други места) и ризата на Богородица (днес в Грузия).



Църквата с аязмото днес  - оцеляла част от някогашния величествен храм













Launching a New Book






General Donovan







Milio Mileff after the war







G. Kiosseivanov and Eugene Silianoff, Bern













Georgi Kiosseivanov, Milio Mileff and Eugene Silianoff in Bern















Tzar Boris III and Georgi Kiosseivanov










Allen Welsh Dulles

Tzar Boris and Adolf Hitler in Wolfsschanze, 15 August 1943




































General William Joseph Donovan (" The Wild Bill")











George Howard Earle III and Wilhelm Franz Canaris
























THE ARTICLE IN BULGARIAN:


НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ НЕУТРАЛЕН БЛОК

Лъчезар Тошев




От сайта на БНР :

Борис Трети е влязъл в контакт със САЩ в опит да откъсне България от Оста

Издание събира над 800 страници с документи за "Плана за откъсване на България от Оста"

публикувано на 03.10.16




Неосъщественият неутрален блок – 800 страници документи за "Плана за откъсване на България от Оста", които са били секретни до 70-те години на ХХ век днес за първи път се публикуват събрани на английски по идея на Лъчезар Тошев в издание на Американския научен център в София. Тошев e бил в народен представител в шест състава на Народното събрание, член на Екогласност и СДС от основаването им още от 1989 г., дългогодишен представител и почетен член на ПАСЕ. За предаването "Хоризонт до обед" той сподели, че идеята България да излезе от оста "Рим – Берлин – Токио" е съществувала още през 1943 г., когато цар Борис е влязъл в контакт със САЩ преди подписването на Тристранния пакт

Ние бяхме чували такива слухове от някои от дипломатите във Външно министерство. Евгени Силянов например, през годините, в началото на 90-те години споменаваше за тези контакти, които е извършвал Мильо Милев, а не лично Кьосеиванов, и започнах да търся архива на Мильо Милев.

Той и досега не е намерен, но тогава ми хрумна идеята, че може би в американския архив – от другата страна на тези контакти, има нещо запазено. Така случаят ме срещна, чак през 2008 година, с професор Кевин Клинтън и доктор Нора Димитрова, с които ме свърза Филип Димитров по друг въпрос – за жертвите на комунизма в България.

Те се занимават с археология, това не е тяхна специалност, но успяха да бъдат запалени от тази идея и ми помогнаха да се намери този архив в американските архиви за война.

Планът е бил доста подробен, но не е можел да се реализира след смъртта на цар Борис, тъй като той е "държал всички юзди на външната политика", посочи изследователят.

Лингвистът, епиграф и археолог д-р Нора Димитрова, която работи Вашингтон, обясни, че документите са били намерени бързо, но в лошо състояние:

За първи път чухме за тези документи от господин Тошев. Тогава мислехме, че са много по-малко и намерихме десетина документа, като отидохме до националните архиви на САЩ и поискахме копия от името на  нашата институция – Фондация "Американски научен център в София“.

След това видяхме, че в тези първоначални извори са цитирани още извори, които доведоха до още библиография, още справки.

Особено ценна беше книгата на Майкъл Бол за Студената война на Балканите. Тя ни даде достъп до други заглавия и така се събра този огромен масив от близо 800 страници, които са били секретни до към 80-те години, но сега са напълно достъпни и просто човек трябва да знае кои документи да поръча и да получи копия, както ние направихме.

Получихме ксероксни копия от документите, но много от тях са били писани на машина с по избледняло мастило и беше изключително трудна задача да се обработят и да се запишат, затова потърсихме помощта на един американски военен историк.

Премиерата на изданието ще бъде под егидата на президента Плевнелиев. Ще присъстват студенти от САЩ, историци и представители на обществеността.

Входът е свободен и всички са поканени.











 
Деница Желева - Секретар на Президента на Република България по външните работи, чете неговото приветствие





 Pictures of this event
Source :







                                                                                          Сн.Мариана Цонева













Филип Димитров :
България, съвсем не е била услужлив съюзник на Германия

Носеха се слухове, че България е имала много по-сложна и по-различна позиция позиция през Втората световна война.
Слава Богу, в последните години излязоха документи и се появиха публикации, които по-убедително развиват тази теза.

Но докато човек не го прочете черно на бяло, в нещата винаги остава известна доза съмнение.
Тази книга съдържа точно такава информация, достатъчно категорична и достатъчно еднозначна за това, колко различна е била всъщност реалността в България по онова време.

Процесът на изваждане на подобна информация на бял свят е нещо страшно трудоемко, натъкваш се на купища малки и незабележими отвън затруднения и камъчета, които преобръщат колата.
Лъчезар Тошев повече от 10 години полага усилия за да стигне до тези документи и благодарение на д-р Нора Димитрова и проф.Кевин Клинтън успя да достигне до американските архиви и направи тези материали достъпни до всеки читател.

Аз мисля, че това е начало.
Защото един такъв текст първо се появява, после хората започват да го осмислят, след това той влиза в ежедневната култура и едва когато стане на филм или роман, хората разбират ,че нещата стоят така.
Ние имаме в нашата история такива примери, за много важни събития, които в продължение на десетилетия са останали незабелязани, защото не е имало кой да ги изкара на бял свят.

Но пак повтарям. Първата крачка е да видиш това като масив-документален и категоричен, безспорен, за да разбереш, че България съвсем не е била онзи услужлив съюзник на Германия, в който всички са викали “Ура” на нацистките войски и ръководство. Това нещо трябва да се знае и аз много се надявам, че благодарение на този труд, то ще стане широко публично достояние.



                                                                                            Сн.Мариана Цонева

















 

Неслучилите се неутралитети са исторически факт

Книга с документи от архивите на САЩ удостоверява, че Цар Борис Трети е предприемал стъпки за откъсване на България от Германия и за мир със Съюзниците




 
Лъчезар Тошев

Неслучилите се неутралитети


Публикуван на 20.10.2016 г.

Ерудираният общественик разказва за едно уникално издание, събрало ценни американски документи за опитите Царство България да излезе от Тристранния пакт по време на Втората световна война.



 
US film director Ted Kotcheff also expresses his interest on this book !


He wrote to me the following encouraging words:


Dear Mr. Toshev,

Thank you for sending me this material. 
I’m sure that I will find it very useful for my film about King Boris.
Good luck with the launching of your book,
Best,

Ted Kotcheff

 
William Theodore Kotcheff was born in Toronto, Ontario, Canada, to Bulgarian parents from Plovdiv. 
He graduated with a degree in English Literature from the University of Toronto. 
He twice won the British Emmy for Best Director, the second time for an extraordinary docudrama about a female derelict entitled, "Edna, the Inebriate Woman". 
In recent years Kotcheff has worked in television, supervising a dozen seasons of Law and Order. Kotcheff changed film history forever when he cast Sylvester Stallone, as John Rambo in the 1982 action classic First Blood. 






The Department of State bulletin. v.10 1944 (Jan-Jun).




                                                                                                                                                               Сн. Емил Николов


Българско Национално Радио, Програма "Христо Ботев", 2 ноември 2016г. 15:30-17:00 часа.


Една несъстояла се история:


планът на Уилям Донован за


излизане на България от


Тристранния пакт


публикувано на 02.11.16 в 17:10

    http://bnr.bg/hristobotev/post/100753650
 

 

В „Перото“ на НДК бе представен уникален сборник: „Съюзнически размисли за България през Втората световна война“


автор БА · 09/10/2016


  До ден-днешен има много непознати страници от историята за участието на България във Втората световна война. Вашата книга разкрива нови факти и събития, свързани с този период и с историята на отношенията между България и САЩ. Това издание ще е от изключителна полза особено за младите поколения на страната и за българското общество като цяло. България ще може да допълни своята богата история с още достоверни факти.“ Това пише президентът Росен Плевнелиев до д-р Нора Димитрова Клинтън, съосновател и съпредседател на фондацията „Американски изследователски център“ в София, и до Лъчезар Тошев, автор на книгата „Съюзнически размисли за България през Втората световна война“. Обемистият сборник бе представен в престижния литературен клуб „Перото“ в присъствието на Филип Димитров, бивш министър-председател, посланик на България в САЩ, посланик на ЕС в Грузия, сега член на Конституционнния съд, политици, историци, журналисти и много граждани. 
Докато беше посланик в САЩ, Филип Димитров се запозна с проф. Кевин Клинтън  и Нора Димитрова Клинтън. Те се занимаваха с надписите от античната история. Обаче искаха да допринесат и за установяването на истината за престъпленията на комунистическия режим в България. Филип Димитров им препоръча да се срещнат с мен. И се срещнахме през 2008 г. Дотогава аз вече се бях заинтересувал от този въпрос, защото имах късмета и щастието да се запозная с една част от героите на този разказ. На първо място – Евгений Силянов, който е бил дипломат при Георги Кьосеиванов в Берн, точно когато се развиват тези събития. Имал съм може би стотина срещи с него. И от него научих, че е имало такива контакти в Берн между Кьосеиванов, но не лично, а чрез неговия бивш секретар Мильо Милев. И другата фигура, която смятах първоначално за маргинална, но се оказа ключове, е Рене Шарон.  Той е комисар на „Обществото на народите“ и много близък приятел на цар Борис. И всъщност това, което ми каза Евгений Силянов, тогава бе, че инициативата е дошла от американската страна. На Коледа през януари 1943 г. се получава една картичка от Рене Шарон до цар Борис. Царят поръчва на посолството в Берн да отговори и така започват контактите между България и американците.    
Първата мисия, която цар Борис изпраща, е секретарят на Кьосеиванов Мильо Милев. Неговият доклад беше първият документ, който намерихме. Но за мен първото съобщение за тези доклади беше в интервюто ми с Евгени Силянов през 1993 г. Търсихме архива на Мильо Милев години наред, все още не е намерен. Неговата дъщеря го е оставила в някакъв институт за войната в САЩ, но не сме го намерили. Тогава ми хрумна идеята, че когато има контакти, винаги има и втора страна. Не ми бе дошла веднага тази идея, защото търсех нещо конкретно от наша страна. Стефан Бочев, зет на Кьосеиванов, когото също познавах, пише, че в надгробната си плоча Кьосеиванов е оставил много тайни, които никога няма да бъдат научени. Обаче благодарение на Нора Димитрова получих една американска книга с докладите на Алън Дълес от Швейцария, в която една от тайните на Кьосеиванов е разбулена. И това е неговото последно идване в София на 4 август 1943 г. , когато той има три срещи с царя. Имаме свидетелства за тези срещи от царския секретар Петър Морфов. Категоричното желание на цар Борис е да се откъснем от Оста и да излезем от войната. Това е една неизвестна досега страница от нашата история,   която трябва да бъде разказана и нашата история да бъде пренаписана отново. 
Проф. Клинтън и д-р Нора Димитрова  Клинтън решиха, че тази тема им е интересна и потърсиха тези архиви. И ги намериха. Ето ги сега  – това са 800 страници архиви, публикувани на английски, защото да се преведат на български, трябват допълнителни средства. Това ще бъде един допълнителен извор за нашата история, надявам се, историците да поемат отговорност и да се запознаят с този извор и да преоценят историята през тези години. Защото тя не е такава елементарна, каквато се описва. България е имала различни позиции, имала е контакти, имала е желание да излезе от един сценарий, който е изглеждал доста пагубен  – това е болшевизацията на България. И всичко това е било на ръба да се случи.
Надявам се историците да бъдат заинтересовани от това четиво. Много тъжно е, че нямаме институт за национална памет, който да извършва такива проучвания и да събира информацията, която е интересна за България. Тя може лесно да бъде намерена и получена. 

 
Филип Димитров: 
България съвсем не е била услужлив съюзник на
Германия
  dsc_0001
Носеха се слухове, че България е имала много по-сложна и по-различна позиция през Втората световна война. Слава Богу, в последните години излязоха документи и се появиха и публикации, които по-убедително развиват тази теза.  Но докато човек не го прочете черно на бяло, в нещата винаги остава известна доза съмнение.
Тази книга съдържа точно такава информация, достатъчно категорична и достатъчно еднозначна за това, колко различна е била всъщност реалността в България по онова време. Процесът на изваждане на подобна информация на бял свят е нещо страшно трудоемко, натъкваш се на купища малки и незабележими отвън затруднения и камъчета, които преобръщат колата.
Лъчезар Тошев повече от 10 години полага целенасочени усилия да стигне до тези документи и благодарение на д-р Нора Димитрова и проф. Кевин Клинтън успя да достигне до американските архиви и направи тези материали достъпни до всеки читател.
Аз мисля, че това е начало. Защото един такъв текст първо се появява, после хората започват да го осмислят, след това той влиза в ежедневната култура и едва когато стане на филм или  на роман, хората разбират, че нещата стоят така. Ние имаме в нашата история такива примери за много важни събития, които в продължение на десетилетия са останали незабелязани, защото не е имало кой да ги изкара на бял свят.
Но пак повтарям. Първата крачка е да видиш това като масив – документален и категоричен, безспорен, за да разбереш, че България съвсем не е била онзи услужлив съюзник на Германия, в който всички са викали „ура“ на нацистките войски и ръководство. Това нещо трябва да се знае и аз много се надявам, че благодарение на този труд то ще стане широко публично достояние.
 











Превод на част от документите в книгата свързани с Владиката Андрей :

Приложение № IV

СРЕЩА С МИТРОПОЛИТ АНДРЕЙ
14 декември 1943 г.

Съгласно предварително уговорената среща с посредничеството на богат български търговец на тютюн, двамата с него се явяваме при митрополит Андрей в неговата частна резиденция.
Започваме с банален разговор. После митрополитът изказва съжалението си, че през първите три години от престоя си не е изискал първичните си документи за придобиване на американско гражданство, нещо което би му позволило да остане завинаги в страната.
Помоли ме да му направя следната услуга:
Преди заминаването си от Америка, той обещал на ръководството на Библиотеката на Ню Йорк два речника, българо-английски и англо-български, но за съжаление сега, когато България е във война с Америка, той не може да ги изпрати директно и ме попита дали не би могъл да ми ги даде, за да ги предам в американското консулство, което да ги изпрати в Ню Йорк.
Взех речниците и ги занесох в канцеларията на консулството на г-ца Ламброс.
На тръгване, когато се сбогувахме с митрополит Андрей, помолих търговеца на тютюн да ме остави насаме с митрополита. Търговецът излезе от помещението и аз се възползвах от възможността, за да поговоря с митрополита.
Казах му:
Монсеньор, искаше ми се да поговорим с вас по-дълго насаме в интерес на България и Америка. Бихте ли ми казали, къде и кога би могло да стане това?“
Митрополитът ми отговори:
Аз, господин Куюмджийски, също бих искал да разговарям с вас. Страната ми е допуснала много грешки, елате, елате, когато ви е удобно, и ще поговорим. Знам, че вие можете да направите много за нашата страна, България.
Ако искате, елате още вдругиден в 16 ч. и ще отидем заедно в Църквата във „Фенер“ в Истанбул, там ще поговорим на спокойствие.“
Отговорих на митрополита:
Кажете ми, Монсеньор, бихте ли могли да заминете за София, за да предадете разговора ни на вашите колеги?“
Митрополитът ми отговори:
Защо не? Веднага бих заминал, ще се уговорим като се срещнем. Сигурен съм, – продължи той – че вие ще ни помогнете, знам, че можете.“
Отговорих му:
Това не зависи от мен, в голяма степен това зависи от българите, най-вече от това, което вие можете да направите в случая“.
Довиждане, Монсеньор.“
Довиждане, добри ми приятелю, Ангел Куюмджийски, Господ да ви помага да извадите България от тази неприятна ситуация!“

* * *

Както се бяхме уговорили, отидох да взема от дома му митрополит Андрей.
Запътихме се към Църквата в квартал „Фенер“, за да разговаряме на спокойствие, без някой да ни притеснява.
Казах на митрополита:
Вие споменахте, че България се намира в неприятна ситуация, че смятате , че тя трябва да излезе от тази безизходица.
Монсеньор, много ще зависи от тези, които ръководят Българската църква. Тя трябва да заеме ясна позиция в България, за да разбере българският народ, че пътят, по който е поела страната е измамен. Необходимо е вие, митрополит Стефан, митрополит Неофит, митрополит Борис и други, да убедите регентите, правителството, че за благото на България трябва да променят политиката и то възможно най-скоро, защото по-късно това ще стане невъзможно и се опасявам, че българите отново ще се окажат под робство на други страни, като Сърбия, Гърция, Турция и др., тоест ще се върнат седемдесет години назад.
Тези, които сега управляват, са забравили, че техните деди са страдали под чуждо робство. Някои от българите мислят, че Русия ще им помогне, аз обаче не смятам, че тя ще помогне на българите докато те продължават да позволяват на германците да навлизат в България и да им продават всичко, което България произвежда. Вашите приятели в България дълбоко се заблуждават по този въпрос.“
Митрополитът ми отговаря:
Имате право, господин Куюмджийски, кажете ми обаче, какво трябва да направим?“
Пита ме митрополитът:
Говорили ли сте за това с господин Балабанов?“
Отговарям му:
О, не, Монсеньор, не съм говорил с господин Балабанов, но ако той иска да говори с мен, познава ме добре и ако дойде, аз ще му кажа какво мисля като приятел на България, а не като американец. Като американец аз нямам право да се срещам нито с вас, нито с господин Балабанов.
Позволих си да се срещна с вас, защото съм роден в България и следователно, ако мога да направя услуга на страната, ще го направя с най-голямо удоволствие, но това зависи само от вас и най-вече от Българската църква. Българската църква може да направи много за българите и за България.
Имайте смелост, заминете за София, вразумете тези слепци, които не виждат в бъдещето и им кажете, че аз съм тук, в Истанбул, и съм готов да им помогна да излязат от тази безизходица. Посъветвайте ги да ми изпратят две упълномощени от правителството лица за да разговарят с мен; да ми изпратят Гунев, Управителя на Националната банка на България, кажете на Монсеньор Стефан и на господин Мушанов да дойдат – аз ще им дам много добри съвети.
Кажете на Монсеньор Стефан и на Монсеньор Неофит да кажат на Генерал Лукаш, че съм тук, той ме познава много добре.“
Добре, господин Куюмджийски, аз ще замина още другата седмица и ви обещавам да направя всичко, което е по силите ми, ще говоря с принц Кирил. Ще свикам Синода и ще им изнеса слово.
Надявам се, че ще ни помогнете, господин Куюмджийски, нали?“ – завърши митрополит Андрей.
Колкото до принц Кирил, бъдете предпазлив, не говорете с него, преди да сте го обсъдили с митрополит Стефан.“
Добре, ще тръгна след десет дни - колкото ми е необходимо за формалностите по визите и време, за да получа паспорта си от Анкара“ – каза митрополитът.
Излизаме. Оставям тридесет турски лири за църквата.
Митрополитът ми казва:
Вие тръгнете пръв, вземете такси, а аз ще потегля с корабчето.“
Довиждане и до скоро, Бог да ви пази, господин Куюмджийски, – изрича митрополитът – вие и аз можем да спасим тази хубава страна, България“ – повтаря той и ние се разделяме.


Приложение № V

СРЕЩА С МИТРОПОЛИТ АНДРЕЙ, ГОСПОДИН ГУНЕВ И ГОСПОДИН КУЮМДЖИЙСКИ
31 януари 1944 г.
На 29 януари проводихме наш пратеник до митрополита, за да разберем кога може да се срещне с мен. Отговорът му бе, че би могъл да ме приеме на 30-31 ??? /не се чете/ януари в шест часа при него.
Пристигаме у тях точно в шест часа и митрополитът ни приема …?/не се чете/. Въвеждам господин Гурфен, като член на нашата финансова мисия и аз казвам, че може да има пълно доверие на господин Гурфен, както се доверява и на мен.
Митрополитът започва:
Заради вас, господин Куюмджийски, приемам господина с най-голямо удоволствие“. Съгласно българския и ориенталския обичай, митрополитът ни предлага кафе и сладко.
Митрополитът започва разговора на английски. После се обръща към мен на български, за да ме попита дали може да говори свободно пред господин Гурфен. Отвръщам му утвърдително.
Митрополитът казва:
Отидох в София, както вие препоръчахте и говорих откровено с всички мои колеги от църквата и те одобриха виждането ми да се сложи край на този пагубен алианс с Германия. Говорих също така на много от приятелите ми и най-вече на най-влиятелния човек в България, той е и ваш приятел – Андрей Тошев, - изпраща ви най-искрените си почитания. Разговарях и с други наши общи познати.
Намерих повод да се срещна с председателя на министерския съвет, господин Божилов. Той ме помоли да се видим отново преди заминаването ми.
За съжаление бомбардировките над София навредиха много на общественото мнение в България. Всички лица, с които разговарях преди бомбардировките, направиха следната забележка:
Вижте, Монсеньор, какво правят американците, а вие искате да ни убедите, че те винаги са били хуманисти!“
Митрополитът продължи:
Оказах се в твърде притеснително положение – не знаех какво да им отговоря.
Потърсих г-н Божилов преди да си тръгна от София, но щетите от бомбардировките бяха толкова големи, че не успях да го открия.“

Митрополитът се обръща към мен на български и казва:
Направих всичко, за което ме бяхте помолили. Целият клир е решен да действа твърдо и вие скоро сам ще видите на какво е способен.
Митрополит Стефан и митрополит Неофит ще поемат инициативата, вярвайте ми. И двамата ви ценят много и не са забравили това, което сте направили за тях и за Българската църква. Те си дадоха сметка, че ако тази политика продължи, българите ще попаднат под господството на Сърбия, Гърция и Турция.
Те заявиха също, че ви уважават като човек, който държи на думата си и са сигурни, че ще спазите ангажиментите, за които се договорихме.
На въпроса дали ще поемете разходите, направени от църквата в случай на успех на начинанието, аз отговорих „Да, разбира се!“.
Митрополитът продължава разговора на английски:
Имайте търпение, всичко ще бъде направено съгласно първия ни разговор, сега след бомбардировките трябва да се изчака да се успокои общественото мнение. Убеден съм, че малко по-късно те (българите) ще потърсят господин Куюмджийски, който е уважаван като добър приятел на България.“
Господин Гурфен казва на митрополита:
Държа да ви кажа, че в лицето на господин Куюмджийски България има един превъзходен защитник пред американските власти, а България може много да спечели ако послуша съветите му.“
Митрополитът отговаря:
Господин Куюмджийски е добре познат в България като човек, който умее да прави услуги. Ние знаем това, и всички го знаят“.
Господин Гурфен задава на митрополита следващия въпрос:
Готов ли сте, Монсеньор, при нужда отново да дойдете в България?“


Приложение №….

СРЕЩА С БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР, ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ, В АНКАРА
18 декември 1943 г.


На 17 декември решаваме да заминем за Анкара. Влакът тръгваше в 18 часа. В 15 часа господин Бисеров, генерален консул на България в Истанбул, ми се обади по телефона и ми каза, че би искал да ме види, по възможност още същия ден.
Отговорих му, че много съжалявам, но няма да мога, тъй като заминавам за Анкара. Той ми отговори, че е получил телеграма от правителството в София.
Тук свършва страница 572
Следващата е 584 - бел. пр.
Оставям ви…… /не се чете/ …. с вас може да стане в четири часа.
Тогава г-н Балабанов ми каза, че той няма да бъде там, но че г-н Бисеров ще дойде да получи отговора.
Отговорих му, че съм съгласен, но моля г-н Бисеров да се срещне с мен в три часа в една сладкарница, наречена „Тила“, а не в хотела, тъй като не бих искал персоналът на хотела да ме вижда, че се срещам с българи.
Господин Балабанов прие предложението ми.
Срещнах се с господин Бисеров в три часа и си определихме срещата с г-н Балабанов при него в четири часа. Така че в четири часа се явих у г-н Бисеров, където ме чакаше г-н Балабанов сам.


* * *

РАЗГОВОР С ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ

В четири часа се явявам у господин Бисеров. Г-н Балабанов е сам в дома.
Г-н Балабанов отново ми заявява, че е сам, но ако искам да се убедя в това, мога да проверя апартамента.
Отговарям му, че съжалявам, но съм длъжен да го направя. Заедно проверихме апартамента, там нямаше никой, освен прислужницата, гъркиня, която не разбира български.
Г-н Балабанов започна:
Между другото, господин Куюмджийски, това, което ми казахте тази сутрин относно недискретността на г-н Божилов с германците, аз не бих искал да го ….. /не се чете/, пък и той не е единственият в България.
В България има и други хора, които имат властта да вземат решения. Оставете на мен, особено сега, когато заминавам за София.
Кажете ми, господин Куюмджийски, какво да им кажа? Искате ли да ви изпратим двама пълномощници?“
Аз нямам право да ви искам каквото и да било. Както ви споменах тази сутрин, аз имам право да изслушам това, което иска да заяви българското правителство, и ви обещавам да го предам във Вашингтон.“
Нервен, г-н Балабанов ми каза следното:
Скъпи господин Куюмджийски, трябва да ви кажа, че днес обядвах у митрополит Андрей.
Митрополит Андрей ми каза, че някой си г-н Гепен, холандски поданик, се е явил при него в качеството си на зет на господин Димитри Станчов и по време на разговора митрополитът го е попитал дали той познава г-н Куюмджийски. Г-н Гепен е отговорил утвърдително.
Г-н Гепен казал на митрополит Андрей, че за съжаление г-н Куюмджийски бил упълномощен от американското правителство да влезе в преговори с българското правителство, за постигане на евентуално съглашение с България.“
Г-н Балабанов продължи:
Ето вижте, господин Куюмджийски, вие имате мандат, а не ме уведомявате“.
Отговорих му веднага:
Мой дълг е да ви заявя, че нямам никакъв мандат, който да ме упълномощава да разговарям или преговарям с България. Но аз смятам, че съм упълномощен да изслушам всички предложения на българското правителство и да ги предам във Вашингтон.
Г-н Гепен е заявил, че съм имал мандат за преговори, тоест той знае повече, отколкото аз самият. Аз лично знам, че съм упълномощен да ви изслушам.
Това е всичко, господин министър, което мога да ви кажа и добавям, че в интерес на България е бързо да се поправи грешката, която страната е допуснала, като се присъединила към Оста.“
Тогава г-н Балабанов ми заяви следното:
Г-н Куюмджийски, съгласен съм с вас, че България е допуснала много грешки.
Съгласен съм също, че България трябва да излезе възможно най-скоро от тази злочеста ситуация. Ще отида в София и ще направя всичко по силите ми, за да ги убедя.
Надявам се, че вие като българин по рождение, ще направите всичко възможно, за да ни помогнете. Ще бъдете ли така любезен да ми го обещаете, господин Куюмджийски?“
Отговорих му:
Ще направя всичко възможно, ако след като отново дойдете вие ми отправите конкретно предложение от страна на вашето правителство, като надлежно упълномощен от него за това.“
Г-н Балабанов ми каза, че след като се върне от София, ще ме уведоми, че е пристигнал, но под името Марков, а не Балабанов.
Г-н Балабанов ме попита също дали познавам или съм виждал някой си господин, назоваващ се архитект Севов.
Отговорих му, че знам, че господин архитектът Севов е в Истанбул, но че не го познавам и не съм го виждал, защото по принцип избягвам да се срещам с българи, които не познавам.
Помолих г-н Балабанов да ми изясни кой е този господин Севов и той ми отвърна следното:
Господин архитект Севов е бившият частен съветник на цар Борис, на него дължим най-голямата вина, че България влезе в съюз с Оста.
Сега, виждайки критичната ситуация в която се намира България, той се опитва да поправи грешката, като търси контакти с англичаните, американците и сърбите.
Не знам дали идва от името на принц Кирил или е тук по своя инициатива, съветвам ви да не се срещате с него. Аз обаче имам среща с него в деветнайсет часа и ще разбера точно какво прави той тук. Ако разбера, че е нещо сериозно, ще ви телефонирам, преди тръгването ми, значи преди двадесет и един часа, тъй като влакът ми е в двадесет и един и тридесет“.
Господин Балабанов не ми се обади.
Върнах се в хотела и предадох на г-н Гурфен втория си разговор с Балабанов.
Обърнах внимание на г-н Гурфен, че когато двама човека са занимават с една и съща мисия, то тя не може да доведе до благоприятен резултат.
Потвърдих му, че съгласно думите на г-н Балабанов, г-н Гепен, който работи за УСС (Службата за стратегически услуги)1 в Истанбул се е срещал с митрополит Андрей и че в интерес на Америка е по-добре аз да се върна в Америка, а Гепен да ме замести, въпреки че генерал Донован2 бе наредил на полковник на Тулмин да телеграфира на Гепен да се въздържа от разговори с когото и да било по отношение на България.
Приложение № ХI

ДОСЛОВЕН РАЗГОВОР С ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО МУ ОТ СОФИЯ
5 февруари 1944 г.

На 4 февруари нашият пратеник ни информира, че г-н Балабанов е пристигнал от София със сутрешния влак. Този петък, 4 февруари, аз не излязох от хотела, останах си в стаята до 16 часа в очакване на телефонно обаждане или пратеник от г-н Балабанов.
До този час не последва никакво съобщение или телефонно обаждане.
Върнах се в хотела в 20 ч. и в 20.15 ч. телефонът звънна и министърът ми каза:
Добър вечер, Ангел, Марков се обажда. Днес пристигнах и бих искал да поговорим. Кажете ми, къде бихте искали да се срещнем утре вечер в 19 часа?“
Отговорих му, че съм съгласен и предлагам същото място, където се бяхме видели преди заминаването му.
Събота, 5 февруари, в уречения час, отидох при г-н Балабанов у дома на г-н Бисеров, Генералния консул на България.
Вратата ми отвори г-н Бисеров, беше в смокинг – отиваше на концерт.
Г-н Балабанов ми каза:
Искате ли да се уверите, че тук няма друг, освен нас двамата. Днес, събота, само прислужницата е у дома.
Отговорих отрицателно и му казах, че му вярвам, по-скоро интересът на България налага да сме предпазливи.
Господин Балабанов отговаря:
Да, разбира се, затова и аз трябва да внимавам, дори повече от вас, господин Куюмджийски.“
После г-н Балабанов ми казва:
В София имах възможността да говоря много открито, убедително и решително:
  1. С министър-председателя, г-н Божилов;
  2. С министъра на външните работи;
  3. С ръководителите на най-големите политически партии в България, като господата Мушанов, Буров и Стайнов, както и с най-влиятелните представители на българската преса;

Освен това, разговарях доста дълго и с Регентството, първоначално заедно с тримата членове на Регентството, а после с всеки един от тях по отделно.
Убеден съм, че ги накарах да си променят мнението. Те решиха да променят сегашната политика и да опитат да постигнат сближаване със Съюзниците, така че, Регентството, включително и всички членове на правителството ми възложиха мандат да ви заявя, на вас господин Куюмджийски, че те са осъзнали необходимостта да променим настоящата политика и да се отървем от Оста.
Заявявам ви също така, въз основа на мандата, който притежавам, че Регентството и правителството са готови да разговарят с Америка по този въпрос. Следователно, кажете господин Куюмджийски, какво трябва да направим?“
Отговорих на господин Балабанов, че тази декларация не е достатъчна за мен и че бих искал да знам:
  1. Какво би могла да направи българската армия.
  2. Дали Регентството и армията заедно с него, в подходящия момент биха се присъединили към съюзническата армия, за да прогонят германците от България.
Господин Балабанов ми отговори следното:
Смятам, че да, но аз съм дипломатически представител и както вие ми бяхте казали по време на разговора ни от 18 декември, по-добре би било да стоя настрани. Ще телеграфирам незабавно в София да изпратят двама пратеници, надлежно упълномощени да обсъдят с вас тези подробности.“
Отговорих му: „Не, не същите лица, които бях поискал по-рано, защото имената им вече се знаят от германците. Сега трябва да изпратят един военен или един бивш военен и един цивилен, за предпочитане г-н Мушанов или г-н Буров например, с мандат да ни заявят при какви условия България би се отделила от Оста и при какви условия армията й би се присъединила към Съюзниците. За момента тези господа не би трябвало в никакъв случай да повдигат териториалния въпрос.“
На което г-н Балабанов ми каза следното:
Надявам се ще направите необходимото по време на разговорите да няма бомбардировки.“
Отговорих му:
Господин министър, за да мога да телеграфирам да преустановят бомбардировките, трябва да поискам съгласието на един от колегите ми от финансовата мисия тук, за да подпише заедно с мен въпросната телеграма. За целта, искам да ви помоля да повторите пред този колега, това, което ми казахте въз основа на мандата, който притежавате от вашето правителство и Регентството.“
Господин Балабанов се съгласи и си уговорихме среща заедно с моя колега за другия ден, неделя, в 15 часа на същото място.
Господин Балабанов ме попита, дали евентуално бих приел, заедно с военния, и архитект Севов като втори пълномощник.
Отговорих му:
Съжалявам много, но трябва да ви кажа, че предпочитам цивилният да бъде лице, което добре познавам, но ако българското правителство иска архитект Севов да бъде част от българската делегация, не бих възразил този господин да бъде трети член.“
Господин Балабанов ми спомена още няколко имена, между които г-н Каракочов, генерален директор на моята банка „Френско-българска банка“. Отговорих му отрицателно, защото неговото име е било споменато от г-н Божилов пред германците.
За предпочитане се договорихме за първо цивилно лице г-н Мушанов. Колкото до архитект Севов, в случай че той бъде избран, г-н Балабанов да му каже да се яви при мен, като изрече следните думи:
Господин Марков ви изпраща своите почитания.“ Това ще означава, че той е упълномощен от българското правителство да подпомага другите правителствени делегати.“
Разговорът ни приключи в 20,30 часа.
Върнах се в хотела в 20,45 часа и уведомих г-н Гурфен за разговора ми с г-н Балабанов. Потърсихме полковник Джедуин, за да го помоля да ме придружи на срещата с г-н Балабанов.
За голямо наше съжаление, не успяхме да открием полковник Джедуин. Чакахме до 1 и половина сутринта, той все още не се бе прибрал у дома си.
На другата сутрин телефонирахме на полковника и ни бе отговорено, че е заминал за провинцията и няма да се върне преди 17 часа.
Оставихме му съобщение с молба да се яви в американското консулство за разговор.
При това положение, решихме г-н Гурфен да ме придружи вместо полковник Джедуин.
Приложение № ХI /не се чете/

РАЗГОВОР С ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО МУ ОТ СОФИЯ
6 февруари 1944 г.

В 15 часа, неделя 6 февруари, заедно с г-н Гурфен се явихме за срещата с г-н Балабанов у дома на г-н Бисеров, генерален консул на България.
Г-н Бисеров ни отваря вратата и аз представям г-н Гурфен на г-н Бисеров, а после и на г-н Балабанов.
Казвам на г-н Балабанов ако обича да повтори пред г-н Гурфен съдържанието на мандата, разрешаващ декларацията пред г-н Куюмджийски.
Г-н Балабанов повтори дословно онова, което ми бе казал предишния ден, тоест на 5 февруари в 19 часа, като подчерта, че е упълномощен от правителството да направи тази декларация пред г-н Куюмджийски.

.

1 OSS – Office of Strategic Services – Управлението за стратегически служби, предшественик на ЦРУ. – Б. пр.
2 Уилям Донован (1883-1959), директор на УСС. – Б. пр.