29 август 2015

72 години от смъртта на цар Борис III - свидетелство на Станислав Балан. Документи от 24 и 29 ноември 1944г.






Свидетелства на Станислав Балан - секретар на цар Борис намиращи се в архива на Комисията по досиетата 


Станислав Балан



























































Свързана тема :

Откъс от мемоарите на секретаря на цар Борис - Петър Морфов, по варианта намерен от Цочо Билярски в архива на дипломата Любен Златаров, намиращ се в ДА"Архиви".
(Оригиналът на мемоарите е предаден от сина на Петър Морфов - Богдан Морфов, на Недю Недев)


"....На всеки случай при примането на прощална аудиенция на хърватския п[ълномощен] м[инистъ]р на 16 август цар Борис не бе така бодър и свеж, а след аудиенцията на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше дори твърде отпаднал и мрачен. На 23 август на обяд се отби за малко в канцеларията ми и ме попита има ли нещо ново. Дадох му един от хвърлените хвърчащи листа, които английски самолет бе хвърлил предишната вечер над София. Представля ваше старинен стенен часовник, чийто стрелки сочат 12 часа без 5 минути и едно голямо ухо.

- Какво ли ще представлява следващия?, бавно и замислено промълви той.

- Според Миката Шишманов голям пръжолник с мозък върху него - отвър нах почти машинално.

Съзря ли царя в този малък хвърчащ къс хартия нагледно потвърждение на утвърденото у него убеждение, че ако в мирно време династическите връзки и приятелски отношения с държавници играят голяма роля (посе щението на английския разрушител "Лондон" във Варна през август 1934) то в случай на война тези връзки по силата на обстоятелствата отстърват място на редица върховни държавни интереси и съображения било по решаване на съществени конюнктурни въпроси свързани с хода на военните действия, било при изготвяне на предварителните или окончателни усло вия на бъдащия мирен договор.

На всеки случай той сгъна листчето, сложи го в джеба си и с твърди крачки излезе от канцеларията.

Привечер със същите твърди стъпки влезе в кабинета на Груев, който му поднесе за подпис някои укази, и му докладва за изпълнението на някои поръчения.

Не след дълго време ме повика да му прочета получените през деня до клади и шифровани телеграми и ми поръча да проверя в министерството кога ще пристигне новия хърватски п[ълномощен] м[инистъ]р, за да определи деня на приема му.

След това чевръсто и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:

- Господа благодаря ви за вашето усърдие и преданост, каза с благовидна усмивка и със свойствената си твърда стъпка се отправи към вратата, която силно тръшна след себе си както често правеше, когато бърза.

- Странно, учуди се Груев, началството за пръв път се ръкува и благодари при вечерна раздяла.
Това бе последната ми среща с цар Борис.

Докато коментирахме този необичаен жест на царя от форплаца телефонираха и запитаха Груев може ли да сервират вечерята.

- Не е ли много рано. Часа е едва 7,30. Началството няма ли да се храни тук?
- Началството е неразположен и няма да вечеря.

На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.

- Г-н секретар елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете ще ни избият ако умре. Ще искаме Зайц да дойде веднага, ще повикаме д-р Цончев от Ксанти.

Оказа се, че Берлин бил тежко бомбардиран през нощта така щото връзка със Загоров можахме да вземем доста късно. Докато чакахме Свилен ми даде следните подробности относно заболяването на царя:

Вчера сутринта Началството станал бодър и весел. Когато се раделял с децата си, за да се качи в автомобила нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето.

След като му попримина целуна децата и им каза: Ако не се върна ще слушате леля си Кока и чичо си Кики. По пътя за София не се оплака от нищо щом пристигнахме нареди да повикам д-р Александров.

Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да си легне и да не мърда от леглото. Началството, обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите.
Ходи и там гдето почти не стъпваше - във военната канцелария.

"Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо!", - ми отвърна когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров.

Не преви крак през целия ден.

В 7,30 падна по стълбите и повърна.

Професар Зайц пристигна от бомбардирания Берлин още същата вечер докато д-р Цончев дойде от Ксанти едва на следния ден по обяд.

Поставената диагноза бе категорична: тромбоза - запушване на лявата артерия, която храни сърцето.

В среда привечер в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен инспектора на дворците Дим. Генчев.

- Началството е много сериозно болен, каза на Груев с едва сподавено вълнение.
Зайц не иска да поеме сам отговорности за лекуването му.
Повикахме и Епингер. Може да се очаква и най-лошото.
Из града се носят вече най-различни слухове. Изготви едно комюнике за печата.

Пристигането на Епингер несъмнено ще да е успокоило Зайц, но то не допринесе с нищо за отстраняването на тромбозата.
Недостатъчното подхранване на лявата половина на сърцето водеше до загниване на сърдечния мускул инфаркт и до отслабване на нейната дейност, респ. до по-усилена дейност на дясната му половина и следователно до увелича ване обема на последната и притискане на белите дробове, до огнищата на пневмонията и до редица други усложнения.

В събота, 28 август, към обяд в състоянието на царя настъпи ново значително влошаване и в 16,20 ч. почина.

Докато Груев изготвяше комюникето за печата в канцеларията дой де д-р Цончев, който ме помоли да го подпомогна в заключителната част на неговата работа - написване на протокола за протичане болестта на покойния цар.

(...)
Съставения от д-р Цончев протокол около десетина страници написах в 6 екземпляри, пет от които поставих в желязната каса на канцеларията, а шестия предадох на княза заедно с писмената си молба за бъда осво боден от заеманата от мене длъжност в дворцовата канцелария.
Към средата на септември 1943 г. прочее аз отново се върнах при колегите си във Външното министерство."


Дежурен адютант в Двореца

 Свидетелство на адютанта на Цар Борис III – Полк. Христо Бърдаров за последното посещение на Царя при Хитлер

Откъси от мемоарите конфискувани от ДС. (първи въриант на мемоарите – написани с молив).
Източник : Комисия по досиетата.


Кратко предисловие

Написах тези бележки - спомени, съвсем непретенциозни от литературно гледище с единствената цел да хвърля светлина и да разсея лъжливите слухове и измислици, които се съчиниха и продължават да се съчиняват по въпроса за смъртта на цар Борис III.
Жалко е, че с подобни измислици се занимават сериозни видни общественици, които в своите спомени съчиняват куп неверни истории.
Написах това, което зная, като непосредствен свидетел на това събитие, бидейки дълги години адютант на Царя – до смъртта му, възпитател на царските деца и иинспектор на дворците при царица Йоанна – след 9 IX 1944г. Бележките за дейността на регентите знам от разговорите, които съм имал с регента Княз Кирил и от моите лични наблюдения за това, което те вършеха.

Смъртта на Царя


На 9 VIII 1943г.бях дежурен адютант в Двореца. Една от длъжностите на дежурния Флигел-адютант беше да посреща, да въвежда при Царя и да изпраща лицата, били на аудиенция при него.

В 10ч.пристигна на аудиенция германският пълномощен министър в София – Бекерле, да предаде на Царя поканата на Хитлер, Царят да посети главната квартира в най-близките дни.

Аудиенцията трая около 1 час.

След като изпратих Бекерле и се върнах в дежурната стая, която беше в съседство със салона за аудиенциите, Царят ме видя и ми каза “Оня пак ни вика!”. 

Под “Оня” Царят разбираше Хитлер.Той често употребяваше това показателно местоимение, когато искаше да каже нещо по адрес на Хитлер. 

В това той влагаше известен нюанс на неприязън и пренебрежение, които питаише кам този човек. Царят каза това с явна загриженост, която се четеше по лицето му. 

Той знаеше, че Хитлер иска среща за някои нови ангажименти, които трябваше да отбива. Както щех видим по-нататък, той не се излъга в тия свои предположения. 

Едни от ангажиментите отхвърляше категорично, други – временно, до изясняване на някои обстоятелства, но винаги в тия двубои с Хитлер, той излизаше победител.
Всичко това, обаче му струваше много нерви, многго безсънни нощи, защото лесно не се излизаше на глава с “Оня”.

Само авторитета на Царя и неговата логика при разговорите принуждаваха Хитлер да отстъпва от първоначалните си намерения.
Хитлер бързаше за срещата, защото за всички беше ясно, че както политико-военната обстановка, така и неуспехите по фронтовете се меняха във вреда на Германия  - не със седмици, а с дни и часове.

Царят, по всичко изглеждаше, че не бърза. Той искаше да има време да разгледа най-подробно обстановката, да се ориентира за положението по фронтовете в последния момент и тогава да отиде на срещата. Царят виждаше, както виждаха и всички простосмъртни, че място за нови обвързвания повече с Германия няма, когато краят на последната прозираше.

Единственото нещо, но което още Германия разчиташе, беше да стане “чудото” - употребата на атомната бомба, която още не беше готова.
От друга страна Царят беше не малко фаталист – черта положително наследена от баща му.

Не обичаше числото “13”. Не обичаше и вторник.
Баща му не търпял полилей с 13 свещи. С бастуна си е счупвал едната крушка – да останат 12.

На масата не може да има 13 куверта – или 12 или 14. Числото 13 носело нещастие, затова сериозна работа този ден не се почва. И сега Царят отбягна да отиде при Хитлер преди числото 13, а това стана на 14-ти – събота.

На 14 VIII 1943г.

На 14 VIII 1943г. , сторго инкогнито, отлетяхме със самолета на Хитлер, пилотиран както винаги от неговия пилот – известния Бауер, за Главната квартира в Прусия. За запазване на тайната на аерогарата бяха дошли само Филов и Бекерле.

Заминахме : Царят, Ханджиев, Балан, аз и камердинера на Царя Свилен Николов. 

Напуснахме Враждебна в 9 часа и се отправихме на север през Румъния - с курс Варшава и Главната квартира. Времето беше хубаво, благоприятно за летене през целия маршрут. 

Царят, както винаги когато отивахме при Хитлер и сега беше малко нервен и замислен. Той като че ли предчувстваше, че Хитлер ще предяви някои нови искания от нас.Когато летяхме над Карпатите, Царят, седнал в своето кресло и наблюдавайки красивите планини с тежка въздишка каза: "Какво ли пак ще искат тия хора от нас?".
  
Към обяд бяхме над Варшава. След като направихме няколко кръга над града, от който се виждаха само квадратните основи на разрушените постройки, които имаха вид на разкопки на стар римски град, кацнахме на летището във Варшава за бензин.


Летището беше почти разорано от жестоките бомбардировки и провизорно беше приспособено за кацане. Взехме бензин без да слизаме от самолета и отлетяхме за Главната квартира.

След 1 час бяхме над Прусия. Завъртяхме се над Главната квартира и кацнахме на едно дървено летище, направено за случая върху едно езеро.
След кацането ни, дъските от летището се вдигат и се открива езерото. 

Никой не би предположил, че тук има летище.
За посрещането ни бяха дошли Хитлер, Рибентроп, Кайтел и офицери от щаба на Главното командване.


След обичайните поздрави, на вид сърдечни, не толкова протоколни, защото срещите с тези хора бяха вече много чести и всички се познавахме вече много добре, се отправихме за Главната квартира, която имах вече случай да опиша по-рано.




Тя отстоеше от летището - на око – 5 минути път през езера и борови гори.
Пристигнахме в Главната квартира и се настанихме в известните ни от по-рано бункери. 

Малко след пристигането ни седнахме на обед. Царят, Хитлер и Рибентроп обядваха заедно – отделно.
В съседство с тях обядвахме ние със свитата на Хитлер. 

Блюдата от царската маса идваха последователно на нашата маса.
 
На Хитлер храната биваше винаги специална, понеже той месо не ядеше и пиеше само минерална вода и плодови сокове. 

Яденето за останалите – и за двете маси, беше едно и също.

В менюто личеше оскъдицата в прехраната, която германците търпяха.
През време на обеда, ние чувахме че на царската маса разговорите имаха политически характер, разглеждаше се политическото положение за момента.

След обеда – почивка.

До вечерта Царят, Хитлер и Рибентроп имаха нов продължителен разговор в бункера на Хитлер.

Вечерята мина при същия протокол, както и обеда. След вечеря, Царят, Хитлер и Кайтел се оттеглиха на разговор,който продължи до 11 часа, след което се прибрахме в бункера за спане.

На 15 VIII 1943г. 
 
На другия ден след закуската, Царят беше с Хитлер в неговия кабинет. За първи път Хитлер разговаря с Царя насаме, без да присъства някой от неговите помощници.Странно! Сигурно е открил на Царя неща, които помощниците му Рибентроп, Кайтел и др.не бива да знаят.
След като завърши този строго конфиденциален разговор, Царят се оттегли за малко нашия бункер и ми направи впечатление много умореният му вид.





По всичко изглеждаше, че са говорили с Хитлер не много приятни работи-особена за изхода на събитията.
Царят каза, че Хитлер е поискал от нас още две дивизии за Северна Гърция и за Албанската граница-крайбрежие. 

На италианците не можело вече да се разчита. Царят отказал под предлог, че нямамеоръжие за тия дивизии, нямаме и съответната екипировка, а независимо от това нямаме и свободен личен състав. Частите ни са разпръснати из Македония, Сърбия и по турската граница. За да се намери личен състав, трябва да се прави допълнителна мобилизация и наво прегрупирване на частите ни.

Хитлер възприел тия доводи, като обещал да ни даде всичко необходимо за тия нови дивизии, стига ние да кажем кога ще можем да ги сформираме. По този начин въпросът е бил временно отложен. 

Кога ще бъдем готови е много разтегливо – може и скоро, а може и дълго. Сед обеда, който мина без нещо особено, качихме се на колите и се отплавихме за същото летище, на което бяхме кацнали вчера. То беше отново направено за излитане.





След много сърдечно сбогуване с изпращачите – Хитлер, Рибентроп, Кайтел и генералите от щаба, се качихме в самолета, придружени от двамата адютанти на Хитлер, които винаги биваха с нас при пътуването ни към София.


Времето не беше много благоприятно, облачно.

Веднага с излитането качихме над 6000 метра височина, където имахме вече прекрасно време, ясно, слънчево, спокойно. Едно синьо небе, прозрачно и дълбоко, покриваше море от млечно бели облаци.
Летяхме в кристално чиста атмосфера почти до София. Като минахме Дунава, облачността започна да изтънява и в София беше почти ясно и безоблачно.
През цялото време на пътуването бяхме с маски, които затваряха само носът и устата.
При всяко кресло имаше и маска, а всички маски бяха свързани с един източник на кислород.
Освен маската, пред всяко кресло имаше и по една малка масичка с  бял циферблат, но който една бленда, подобна на блендите на фотоапаратите, показваше дали маската пропускаше нормално кислород. 

При нормален приток на въздух, блендата се отваря и затваря в пълен унисон с дишането. Когато вдишвахме кислород – не разбира се чист кислород, а специално приготвена смес-въздух и кислород, блендата се разтваря, когато издишвахме блендата се затваря. 

На височината на която летяхме - 6 000 метра, дишането без маска е доста затруднително. Главата бучи, ушите пищят, човек се чувства подтиснат, без настроение и изпитва едно болезнено чувство на болезненост. С маската не се чувства нищо особена. Организмът е при напълно нормално положение.
Когато някъде облаците се разкъсваха, Царят снемаше своята маска, напускаше креслото си и идваше при нас, където поставяше маската на нашите кресла.
Това ставаше за няколко секунди което не се отразяваше на дишането. Идваше при нас на по-задните кресла да ни обясни над кои местности минаваме – някои от тях свързани с исторически събития. След това си отиваше отново на неговото кресло , което обикновено биваше първото и отново си поставяше маската. 
Често той ходеше при пилота Бауер и поемаше кормилото, а Бауер освобождаваше.

Последният идваше при нас и ни обясняваше, че на тази височина, при тази идеална видимост, управлението се състои само в държане на лоста в едно определено положение.

На пилотското място Царят си поставяше маската на Бауер.
Настроенето на Царя не беше лошо. Изглежда, че чувстваше известно облекчение , че и този път, макар и временно, се откачихме от въдицата на Хитлер.
В 4ч. и 30 мин. (българско време - 17:30ч. - б.м. Л.Т.) кацнахме благополучно на Враждебна.

(…) При посрещането Филов не беше още пристигнал. Той дойде след като Царят си беше вече заминал за София.

В 7:30ч. Филов беше приет от Царя на аудиенция.

Царят е споделил с него впечатленията си от посещението си в Германия, като това ставаше всеки път  след връщане от посещение при Хитлер.

На 16 VIII 1943г. - понеделник, Царят придружен от секретаря си Балан замина за Чамкурия на почивка.




Свързана тема : 

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ НЕУТРАЛЕН БЛОК

Лъчезар Тошев





Свързана тема :

Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е отровен
Написано от Христо Христов
Петък, 28 Август 2015
http://desebg.com/2011-01-13-09-25-54/2419--1943-iii-


23 август 2015

Методи Андреев: Има съпротива за отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим


 

 Методи Андреев: Има съпротива за отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим

Интервю на Ирина Недева, БНР, 21 август 2015г.

 Линк към аудиозаписа  на интервюто:

http://bnr.bg/horizont/post/100593560/metodi-andreev-ima-saprotiva-za-otpadane-na-davnostta-za-prestapleniata-na-komunisticheskia-rejim

В неделя, 23-ти август ще отбележим Деня в памет на жертвите на тоталитарните режими на 20-и век. 

Решението да се отбелязва този ден беше взето на 19-ти ноември 2009 година от 41-вото Народно събрание, по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев. 

(Как беше взето решението може да прочетете тук :


Обелязване на деня за памет и почит пред мемориала в София


Този ден се отбелязва в редица европейски държави, след т. нар. "Пражка декларация", по предложение на чешкия президент Вацлав Хавел датата 23-ти август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма. 

Румънски съд осъди на 20 години затвор за убийства политически ръководител на затвор по време на ерата на сталинизма, въпреки неговата напреднала възраст.

В България, въпреки че има приети редица нормативни документи, няма осъдени за политически престъпления по време на режима на комунизма.

На първо четене в Народното събрание беше прието предложение за премахване на давността за престъпленията на комунистическия режим с промени в Наказателния кодекс. Създава се нова глава „Престъпления на комунистическия режим за периода от 1944 година“. Сред вносителите на проекта е Методи Андреев.

В предаването „Преди всички“ той заяви, че промяната, която се предвижда да бъде направена, е морален жест към жертвите на комунизма у нас, на които държавата е огромен длъжник:

Ние сме единствената държава от бившия източен блок, която не въздаде справедливост за престъпленията на комунизма. Поради тази причина това, което се случва в момента – кражби, схеми за източване на държавни пари, тежка организирана престъпност, наличието на схеми за корпоративно влияние в политиката, е резултат от неразградения комунистически манталитет, който остана дълбоко закостенял и за съжаление продължава да източва държавата. Смятаме, че по този начин държавата ще изпълни една своя справедлива мисия.

Според Методи Андреев експертите към Народното събрание нямат желание този текст да бъде приет. Той обясни, че крайният вариант на текста, който ще бъде гласуван на второ четене, е компилация от неговия проект и предложение на Движението за права и свободи.
Този текст ще мине на второ четене, независимо от мнението на експертите, смята Андреев. Според него е важно и каква ще е реакцията на БСП по тези законови промени.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.


http://bnr.bg/horizont/post/100593560/metodi-andreev-ima-saprotiva-za-otpadane-na-davnostta-za-prestapleniata-na-komunisticheskia-rejim


Законопроекта за давността внесен в 43-тото Народно събрание от  н.п. Методи Андреев и други народни представители, стенограмата от дебатите и приемането му на първо гласуване може да намерите в тази публикация :


ДАВНОСТТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ ПАДА!

http://www.toshev.blogspot.com/2015/06/blog-post_19.html


Свързана тема - спомената в интервюто :

БЕЗ ДАВНОСТ : В РУМЪНИЯ ОСЪДИХА НА 20 ГОДИНИ ЗАТВОР НАЧАЛНИК НА КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ЛАГЕР ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ

http://www.toshev.blogspot.com/2015/07/blog-post.html




Денят, който някои забравят, но животът постоянно напомня

Милен Радев, 23/08/2015г.
http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/53185-denyat-koyto-nyakoi-zabravyat-no-zhivotat-postoyanno-napomnya.html