31 декември 2013

ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО


Форум за бъдещето 

     Лъчезар ТОШЕВ 

Статия във в.Лечител, 19 декември 2013г.
http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=3&b=415


     България се намира в остра криза на представителната демокрация! Тази криза е феномен, който се наблюдава не само у нас. Но без съмнение тя е симптом за разрушаването на обществения договор, без който нацията се превръща в група хора, живеещи към дадения момент на една и съща територия.
     Чувството за “заедност” все повече изчезва. Разрушаването на системата от морални ценности и егоцентризмът стават все по-голям проблем за обществата в Европа. А за България този въпрос стои особено остро. Българското общество е едно от най-разединените в света. Това показват данните от публикуваното наскоро изследване на германската Фондация "Бертелсман", включващо 34 страни. А освен това от три години насам българският народ води световната класация за най-нещастен народ. Чувства се остра липса на справедливост, която се изразява в протестите, които разтърсват нашето общество през тази година! Добре е да се запитаме защо е така? Може ли да продължим да живеем в подобна безпътица? Не е ли време да потърсим заедно решение?


     Диагноза за развитието на обществото


     След премахването на комунистическия режим нашето общество не постигна национално помирение. То можеше да се постигне чрез всеобщо осъждане на извършените престъпления: убийства, лагери, репресии, икономически престъпления като обсебване и износ на капитали и “раздаване на куфарчета” на “назначени” за нови милионери.
 Тази липса на национално помирение задълбочи пропастта в обществото и постави в криза основните елементи, върху които се гради една нация. Общата ни история в момента има различен прочит. С изключение на фигури от старата история и Възраждането няма общ пантеон от герои. По повод дебатите за паметника на руския цар в София се намериха гласове, които се обявиха дори против основателя на българската държава през VII век – хан Аспарух. Свидетели сме и на поляризация на вижданията за геополитическата ориентация на България. Тезата, формулирана от премиера Филип Димитров през 1992 г. – за превръщането на България в “нормална западна държава” като национална цел, намери изражение в устойчива политика, довела до присъединяването на България към Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. За България тези организации не са вече външни, защото ние сме част от тях и споделяме общо бъдеще в Обединена Европа.
     За съжаление, тази мечта не се оказа обща! В нашето общество има хора, които мечтаят за връщането ни в руската геополитическа орбита, говорят за Евразийска общност, склонни са да обслужват интересите на Русия, в т.ч. да играят ролята на руски “троянски кон” в Европа и в НАТО и пр. Те не приемат новата геополитическа ориентация на България, както пък всички други не приемат тяхното желание за връщане към минали модели и зависимости. Особено остър проблем има с упражняването на властта и т.нар. обществен договор, правещ възможно функционирането на нашето общество. Свидетели сме на упражняване на властта, получена чрез демократични механизми, в личен или корпоративен интерес, както и липса на санкции в случаите на драстично нарушаване на обществения договор, корупция и неефективна съдебна система, медии, зависими от корпоративни интереси. Дефиницията на Съвета на Европа за демократично гражданство беше дадена през 1999 г. Тя гласи:

     Гражданин е личност, която е автономна, наясно със своите права и отговорности в обществото, участваща в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват и където определянето и контрола на хората, които упражняват властта, е под надзора на всички други граждани. Демократичното гражданство е това, което създава такива личности.

     За да се създаде такъв манталитет, е нужно образование в демократично гражданство, което не е приоритет на нито едно от правителствата досега. Още в доклада за състоянието на младежта за 2008 г., внесен в Народното събрание, се алармира за загубата на морални ценности от съществена част от младежите в България. Маргинализацията и обществената апатия, толерантност към нетолерантността са само част от проблемите, пред които е изправено обществото. Ако нещата продължат да се развиват, както досега, прогнозата за бъдещето ни, за съжаление, е песимистична! За да можем да продължим напред в тази ситуация, е необходимо да проведем общонационален дебат по ситуацията и проблемите, пред които сме изправени. В момента, за съжаление, няма изграден механизъм за провеждане на такъв национален диалог. Бъдещето на нашето общество е една тема, която би следвало да интересува всички.

     ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО

     Такъв национален диалог би могъл да се извърши от един Форум за бъдещето, в който да участват всички обществени фактори, институции, местната власт, профсъюзи и работодатели, неправителствени организации, екологични движения, вероизповедания, академични и научни среди и пр. Добре би било такъв Форум да стане постоянно действащ орган за обществен диалог. В много страни вече има такива форуми! Предложения за създаване на такъв форум са били правени и в България, на национално ниво – в 40-ото и в 41-вото Народно събрание, а през 2012 г. – и пред Президента Росен Плевнелиев, но те не са срещнали подкрепа. Създаването на такъв Форум за бъдещето все още остава липсващо звено в нашата обществена конструкция.

     Опитът на другите страни

     Редица страни по света отдавна са създали свои комисии по бъдещето, които се занимават с проблемите на развитието в дългосрочен план и оценяват предприеманите днес действия, вкл. в областта на законодателство, с оглед ефекта им върху бъдещите поколения. Като основа за създаване на такива комисии може да се приеме Декларацията за отговорностите на настоящите поколения спрямо бъдещите поколения, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 29-а сесия от 12 ноември 1997 г. В декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г., приета в Будапеща, правата на бъдещите поколения се разглеждат също като важно предизвикателство за следващото хилядолетие.
     Една кратка сравнителна справка показва, че такива комисии съществуват като органи към парламентите, правителствата или държавните глави на съответните страни или като самостоятелни структури, в т.ч. научни структури, създадени със закон. Така например в парламента на Канада има Комисия по устойчиво развитие, в Кнесета на Израел – Комисия за бъдещите поколения, във Финландия парламентът избира Комисия за бъдещето, в Швеция – Комисия по проучванията към парламента. В Нидерландия функционира научна комисия по правителствената политика, в Норвегия правителството е създало Комисия по ценностите – независим орган, назначаван от премиера, в Германия правителството се съветва от Съвет за устойчиво развитие. Великобритания има Правителствен панел за устойчиво развитие, а освен това към Университета в Гринуич има Институт за природни ресурси, който дава препоръки главно на Министерството за международно развитие. В САЩ такава комисия съществува от 1999 г. към Президента на САЩ.
     България няма нито такъв форум, нито такава дългосрочна политика, нито обществено съгласие по въпроса!

     Теми на диалога

     Темите, които един подобен Форум за бъдещето би могъл да разглежда с цел постигане на необходимия (поне по основни въпроси) национален консенсус, който да се реализира чрез политика от законодателите и от представителите на изпълнителната власт, могат да бъдат например:
     Състоянието на нацията (постигането на национално помирение на основата на осъждане на извършените престъпления, общ прочит на историята и общ пантеон от герои, общ проект за бъдещото развитие), качеството и стилът на живот, кризата в здравеопазването, демографската криза, ценностите, върху които се изгражда обществото.
     Това са най-належащите теми за национален диалог в настоящия момент.
     Част от тази тема е и образованието и възпитанието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (съгл. Декларация и програма на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г. за обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета по инициатива на тогавашния български посланик в Съвета на Европа Светлозар Раев).
     Развитието на Европейския съюз и участието на България в него, връзките с българските общности в чужбина и защитата на правата им в международните институции. Проблемите на местното и регионално развитие, социални проблеми, развитието на технологиите, дългосрочното икономическо развитие също трябва да са предмет на национален диалог. Ефектите от промените в климата и защитата на водните ресурси и горите (предвид прогнозата за настъпващо засушаване, което ще засегне и България), устойчивото използване на природните ресурси. Изчерпването на изкопаемите горива (газ, петрол, уран, а след известно време и на въглищата) изискват нова енергийна политика, по която също трябва да има съгласие в обществото и увереност в правилността на следваната дългосрочна политика.
     Всички тези теми са от жизнен интерес за българското общество!

     Взаимодействие на обществените фактори

     Другата важна функция на такъв Форум би била той да дава възможност за обсъждане на такива въпроси на политическо ниво – в диалог между парламентаристите и правителството, както и институция за диалог на политиците с научните и академични среди, частния сектор, неправителствените организации, образователната система, вероизповеданията, медиите и граждани. Интердисциплинарният характер на такава комисия предполага и съвместни обсъждания с парламентарни комисии и други институции и организации, занимаващи се със съответната тема. Обсъждането на развитието на нашето общество в дългосрочен план заслужава внимание от страна на всички фактори, свързани с вземането на решенията на държавно и местно ниво.

     Кой? Кой? Кой?

     В настоящия момент България се намира в остра криза на модела на представителната демокрация. Важно е кой ще има политическата легитимност да организира такъв диалог. Правителството и парламентът са загубили възможността си да играят тази роля, тъй като нямат обществена легитимност в очите на преобладаващата част от обществото. Остава само една институция, която може да изиграе такава роля, и това е Президентът на Републиката! Една от функциите му според Конституцията е да играе роля на инициатор и организатор на обществените дебати по важни въпроси на развитието, които надхвърлят значително хоризонта на следващите избори. Диалогът в обществото по общозначими проблеми повишава социалната сплотеност и засилва възможностите на нацията за общи действия в дългосрочен план.

     Форум за бъдещето към президентската институция, където да се провежда общественият диалог и да се срещат гледните точки на държавните институции, местните власти, академичната и научната общност, неправителствения сектор и всички, които имат интерес за участие в националните дебати по дадена тема, може да изиграе роля за ново сплотяване на нашето разпадащо се общество и нация.

     Това може да стане, като се поднови прекъснатият диалог в българското общество, което е единственият начин за възстановяване на изгубеното чувство за общност на българските граждани.
     Съветите, създадени към Президента, макар в известна степен да са полезни, не могат да изиграят ролята на Форум за бъдещето. Тези президентски съвети днес не могат да решат проблема. То е все едно да се опитваме да гасим горски пожар с чаши вода. Не че е лошо, но е крайно недостатъчно и няма как да реши проблемите! Диалогът по най-важните за нацията въпроси трябва да включва всички обществени фактори, а не само пряко заинтересуваните!

     А ролята на Обединена Европа?



     Ако Президентът Плевнелиев не прояви разбиране за важността на възстановяването на националния диалог по най-важните въпроси, чрез организиране на Форум за бъдещето, последната надежда е такъв Форум да се организира на европейско ниво със съответните национални клонове.
     Историята показва, че когато нещата не вървят, едно “подръчкване” от Европа би било много полезно. С тази цел, след като бяха изчерпани другите възможности, на 22 януари 2013 г., заедно с 21 други депутати от различни европейски страни, внесох в ПАСЕ проект за препоръка за създаване на Европейски форум за бъдещето, който да се свърже и със съответните национални форуми (Документ 13105/2013). По това предложение Асамблеята започна работа – с решение на Бюрото на ПАСЕ от 24 юни 2013 г. Би било от интерес за страните членки на Съвета на Европа (които са 47) да се организира такъв Форум за бъдещето, където да бъдат дискутирани въпроси от общ интерес за европейските граждани като демокрация, европейската идентичност и ценности, ролята на Обединена Европа в света, икономика, външни отношения, защита на човешките права, промените в климата, използването на ресурсите и т.н. Този форум може да стане генератор на нови идеи с широка подкрепа и свеж устрем за нови политики не само за Европа, но и за света. Надяваме се, че в края на този процес Съветът на Европа ще призове своите страни членки да подкрепят учредяването на такъв Европейски форум за бъдещето.

     Към хоризонта на следващите поколения

     Настоящото предложение цели поставянето на начало в България на диалог, посветен на бъдещето – диалог отвъд хоризонта на следващите избори, а по-скоро насочен към хоризонта на следващите поколения.


    

Статията е публикувана и на тези сайтове :

http://www.sva.bg/39/post/2013/12/6.html

http://www.svobodata.com/page.php?pid=12951&rid=154

http://www.eurochicago.com/2013/12/forum-za-badeshteto/



Свързана тема :

Европейски форум за бъдещето








Политиците мислят за следващите избори, държавниците – за следващите поколения
 Нася КРАЛЕВСКА

Статия във вестник " Лечител", 19 декември 2013г.






    
     Многохилядните протести в България през изтичащата 2013 г., на които граждани от всички възрастови групи – предвождани този път от младите, категорично заявиха, че настояват да живеят в държава без корупция, мафия, задкулисни игри на правителства и тъмни сделки на политици и държавници, говорят за дълбока криза на представителната демокрация в страната ни. А няма нищо по-тъжно и по-тревожно от това интелигентни млади хора да губят вяра в правителство, парламент, партии. Да се чувстват излъгани, предадени, изолирани. Да живеят с убеждението, че никой не мисли и не се грижи за достойното им човешко бъдеще в една правова европейска държава.

     Всъщност депутатът от СДС в шест поредни Народни събрания Лъчезар Тошев още преди няколко години предвиди задаващата се криза и предложи да се създаде нечувана дотогава у нас формация, наречена Форум за бъдещето.

     С присъщата си активност синият парламентарист представи за обсъждане идеята си в края на мандата на 40-ото Народно събрание и в началото на мандата на 41-вото Народно събрание.
     Законодателният орган не подкрепи препоръката му.

     С писмо от 31 януари 2012 г. г-н Тошев запозна току-що всъпилия в длъжност нов държавен глава Росен Плевнелиев със замисъла си да се учреди към Президентството интердисциплинарна комисия с представители на всички обществени фактори, която да изразява становища във връзка с действията на законодателите и на участниците в изпълнителната власт. Той изтъкна, че такива формации съществуват и функционират успешно в Канада, Финландия, Швеция, САЩ, Нидерландия, Норвегия, Германия, Великобритания, Израел.

     Писмото вероятно потъна в някое от чекмеджетата на служител от Президентството.
     През май 2012 г. на заседанието на НС на СДС в Пловдив Лъчезар Тошев отново посъветва – този път съпартийците си, вместо безплодни дебати във връзка с коалиционните взаимоотношения на организацията, да инициират темата за връщане на смисъла на представителната демокрация, като възстановят занемарения диалог с хората, от който до 1997 г. синята коалиция черпеше жизнените си сили и широкото си обществено влияние. Депутатът за пореден път изрази тревогата си от нарастващия скептицизъм на гражданите спрямо съществуващата политическа система, от недоволството и недоверието им спрямо институциите, от намаляването на процента на гласуващите, от призивите за редуциране броя на членовете на представителните органи – най-вече на парламента, от засилващото се желание у населението за осъществяване на пряка демокрация – чрез плебисцити и референдуми. За г-н Тошев непостигнатото национално помирение след комунистическата диктатура, сривът на ценностната система и засилващата се липса на духовност сигнализираха бъдещи сериозни проблеми и сътресения. За преодоляването им той настоя да се създаде национална комисия, в която да се дискутират големите въпроси на държавното устройство и на общественото развитие, наречена Форум за бъдещето. Неговата същност и функции той обясни така:

     “Необходимо е да се инициира диалог в много широк формат – не толкова между партии, много от които вече без обществено влияние и роля, а между обществени фактори – местни власти, профсъюзи, еколози, правозащитни неправителствени организации, асоциации на репресирани и много други, икономисти, академични и научни кръгове, вероизповедания и други, заедно с които да се идентифицират проблемите в държавното устройство и общественото развитие, да се постигне обща позиция по начините за решаване на проблемите и стъпките, които да се предприемат, и едва тогава идва ред на институционализацията на политическото представителство.
Важно е всички участници да предлагат свои идеи, а не да се очаква от тях или те да очакват да следват директиви, спуснати им от някъде. Така решенията ще се възприемат като общи и свои за всички участници. Важна е и автентичността на носителите на послания.”

     И на пловдивското заседание съветът на г-н Тошев не беше чут. Но отстъплението не е присъщо за Лъчезар Тошев. Представлявал дълги години Народното събрание на Република България в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), вкл. и в ролята си на вицепрезидент на организацията, той не се обезкуражи от неуспешните си опити в родината да предизвика създаването на широкопредставителна комисия за обсъждане на политически и икономически въпроси в диалог между парламентаристи, правителство, неправителствени организации, учени, граждани, представители на образователната система, медиите, църквата, частния сектор.

     На 22 януари т.г. Тошев внесе в ПАСЕ своя проект – подписан от още 21 негови колеги, за създаване на Европейски форум за бъдещето, който от своя страна да насърчи учредяването на подобни национални комисии в страните членки на Европейския съюз, обединени в обща мрежа.

     За щастие този път – на европейско ниво, нещата се задвижиха. На 24 юни 2013 г. Бюрото на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа разгледа внесения от г-н Тошев и другите членове на ПАСЕ проект и го представи на Комисията по политически въпроси и демокрация, за да изработи доклад и предложи документи за гласуването му.
     “Зелената светлина” е дадена. Очаква се проектът да бъде утвърден по процедурния ред.








В случая неволно си припомням максимата на Дж. Кларк – изтъкнат борец срещу робството в Съединените щати: “Политиците мислят за следващите избори, държавниците – за следващите поколения.”

     Българинът Лъчезар Тошев – отличен през 2006 г. с медала “За заслуги” на ПАСЕ и удостоен през октомври 2013 г. с Кавалерския кръст на Ордена за заслуги към Унгария от президента на страната г-н Янош Адер, отново доказа себе си като държавник.

   Декември, 2013 г.



Hacя Кpaлевcкa е филoлoг по немски език ,  жуpнaлиcт, преводач и aвтop нa книгите "Без зaглaвие - Pушители и cтpoители  нa Бългapия"  -с четири издания в България, издадената в САЩ  "Соmmunism vеrus Dеmосrасy - Вulgаriа".
Съaвтop c Ивa Тopньoвa нa „Споделено детство-Разказчета и спомени за пораснали деца“. Живее в САЩ. Работи като университетски преподавател. Успоредно с това превежда романи, пиеси, разкази. След 1990 г. с готовност сътрудничи и на демократичния печат в България.




ПИСАТЕЛЯТ РУМЕН СТОЯНОВ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА
"ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО"


 


                                                 




















До: Г-н Росен Плевнелиев                                      София, 10.01.2014 г.
       Президент на Република България



Господин Президент,

От осведомителните средства разбрах за предложението до Вас на г-н Лъчезар Тошев за свикване на Форум за бъдещето. Той се е обръщал и преди към Вас – в качеството си на народен представител, на 31 януари 2012 г.
Внесъл е подобно предложение в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа през януари 2013 г., което е било подкрепено от Бюрото на ПАСЕ.
Предложението му среща обществена подкрепа, включително и от българи, живеещи в чужбина (например от писателката Нася Кралевска, живееща в САЩ).
Аз също се присъединявам към българите, които подкрепят тази инициатива на г-н Тошев, и настоявам да инициирате свикването на Форума.
Той би бил много полезен за преодоляване на разделението на нашето общество.
Ето защо смятам, че не би трябвало да се бави неговото свикване!


С уважение към Вас и институцията,
която представлявате,

Румен Стоянов






Проф. Румен Бориславов Стоянов е български поет, преводач, дипломат, професор в софийския Университет „Св.Климент Охридски“- в Катедрата по испанистика и португалистика.

Доктор хонорис  кауза на Университета в град Бразилия. Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес - "Сто години самота“, Кортасар, Борхес, Карпентиер.

За изключителни заслуги в разпространението на португалския език, култура, история и ценности е награден от президента на Република Португалия Анибал Каваку Силва, в присъствието на президента на Република България Росен Плевнелиев  с  ордена „Принц Енрике Мореплавателя“ (Ordem do Infante Dom Henrique).
Носител на бразилския орден „Рио Бранко“(2000 г.)



 СТУДЕНТИ ПОДКРЕПЯТ СВИКВАНЕТО НА ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО

 




Студентски дискусионен клуб 280
при СУ”Св.Климент Охридски”

Петя Илиева                                        София-14 януари 2014г.
Организатор


До: Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Република България

Уважаеми Г-н Президент,


 

Обръщаме се към Вас за да подкрепим апела за свикване на Форум за бъдещето, който Ви отправи г-н Лъчезар Тошев чрез публикации в медиите и по БНР-Хоризонт.


Във Вашите функции е да инициирате и да сте двигател на обществения диалог в България.




Ето линкове към публикациите по темата:






Студентският дискусионен клуб 280 към СУ”Св.Климент Охридски” има желание да участва в такъв национален диалог и би работил за осъществяването на тази идея!


                                                 С уважение: 

                                                                     Петя Илиева
                                                                                     Организатор 






ЖИВЕЕЩИЯТ ВЪВ ФРАНЦИЯ Д-Р САВА РЯСКОВ
ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО!




Д-р Сава Рясков
Сен Манде,
Франция

6 януари 2014г.



Уважаеми и драги г-н 
Тошев,


Усилията, които полагате, за да помогнете българските проблеми да бъдат преодоляни ми правят дълбоко впечатление.
Идеята Ви за създаване на Форум, който да служи за оринтировка на нашите управници е толкова добра и толкова трудно осъществима!
Тези, които управляват сега, биха ли приели съвети от страна на компетентни и родолюбиви хора, хора с добра воля и чисти намерения?
Как ще бъдат събрани тези хора?
Как ще образуват сговорна дружина?
Дано успеете с това начинание – ако не от вътре, от Президентството, то от вън – от Европейската общност.
Искрено Ви желая сили, упоритост и накрая успех!
(...)
Надеждата сега е в хора като Вас!
Манифестациите миналата година показаха, че има също нови поколения, които искат настойчиво нова политическа обстановка.
Безразличието на хората у нас, като че ли започва да дава място на загриженост не само за оцеляване, но и за достойно човешко съществуване....
Един малък анекдот: 2003г.,по повод излизането на моите “Между два свята” Васил Станилов беше организирал среща на 1 ноември-ден на народните будители, с тема :Имаме ли нужда в България от народни будители? Аз развълнуван от поставения въпрос казах, че нуждата е остра и че новите будители трябва да бъдат безкористни служители, като тези от нашето Възраждане. За мен сте от тази категория будител! 
Добре, че Ви има!
                                                  Ваш!
                                                                   Сава Рясков

 Д-р Сава Рясков е роден на 29 юли 1920 г. 
Завършил е гимназия в София и медицина във Виена, през 1944 г. 
През 1945 г. се завръща в България, където по-късно става известен офталмолог. 
Работи в Окръжната болница в София. 
Изследва влиянието на диабета върху зрението.
През 1965 г. емигрира в Холандия, където също става известен офталмолог. 
Работи върху диабетната ретинопатия и метода лазерна коагулация за лечение 
на очни заболявания. 
Добива известност в научните медицински среди, става преподавател в 
Медицинския факултет в Ротердам. 
Заслугите му в областта на офталмологията са оценени високо. 
През 1987 г. се пенсионира. 
От 1990 г. живее в Сент Манде, Франция. 
Владее немски, английски, френски и холандски езици.
Бащата на Сава Рясков, Марко Рясков – е бил управител на БНБ и бивш министър 
на финансите в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.), след 9.09.1944 г. е бил 
арестуван, репресиран, въдворяван в лагера “Белене” и пр.





И МОРЕПЛАВАТЕЛЯТ ДОНЧО ПАПАЗОВ  
ПРИЗОВА ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ ДА ПОДКРЕПИ 
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО  ЗА ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО!




Дончо Папазов

София


До ПРЕЗИДЕНТА
на Република България,
Господин РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ 

Вх.№ : 94-00-167/21.01.2014г. 


София, 21. януари 2014г.


Уважаеми Господин ПРЕЗИДЕНТ,

Намерението Ви да организирате изработване на идеи за дългосрочното развитие на България за 20 и 40 години е необходимо за доброто ни бъдеще. 
Досега сме чували десетки обещания, но никой друг не се е захващал истински с темата и не е организирал обсъждането й.

Близко до тези въпроси е предлагания от Господин Лъчезар Тошев"Форум за бъдещето”.

Внимателно се запознах с написаното от него и ми допадна способността му да открие и прецени необходимото за развитието на България и връзката му с европейските и други страни. В него въпросите за бъдещето на страната се разглеждат свързано с икономическия, обществения и граждански напредък.

Позволявам си да мисля, че, ако прецените за необходимо да се срещнете с Господин Лъчезар Тошев, ще успеете да извлечете най-доброто от предложенията му.

С Господин Тошев се познавам от началото на демократичните промени и винаги съм се радвал на неговите честност, доблест и интелект.
Повече от двадесет години той беше депутат и представител на България в ПАСЕ. 
Бил е председател на парламентарни комисии и е заемал ръководни длъжности в ПАСЕ. Получил е признанието на нашата и международната общественост.

За квалификацията му и изграждането му като политик страната ни е вложила много и си позволявам да мисля, че опитът и възможностите му трябва да бъдат използвани за нашето развитие.

Пожелавам Ви успехи в начинанията Ви свързани с доброто на България

                                            С уважение,

                                                                   Дончо Папазов

 Дончо Папазов е роден в София на 21 февруари 1939.
Следва в Стопанската Академия в Свищов и във Висшия икономически институт в София, който завършва през 1961 г. В периода 1961-1979 е бил икономист, научен сътрудник, ръководител група, началник бюро, ръководител на секция “Организация на производството” в ЦНИИТМаш и НИИММ, София. 
Ръководител на програмата „Планктон” (1970-1982), провеждана под егидата на Междуправителствената комисия по океанография на ЮНЕСКО, Българска академия на науките и вестник „Орбита”.

През 1970 г. изкарва 14 дни в малка рибарска лодка в Бургаския залив на Черно море, без храна, преживявайки само на зоопланктон.През 1972 г. пресича, заедно с съпругата си Юлия Гурковска (Джу), Черно море от Варна до Сочи, с корабна спасителна лодка.През 1974 г. заедно с Джу, пресичат Атлантика с корабна спасителна лодка с платна от Гибралтар до Куба. Общо 5 200 морски мили.През 1976 г., отново с корабна спасителна лодка с платна и с Джу, преплават Тихия океан от Лима-Перу до Сува-о-в Фиджи.Експериментира възможностите за оцеляване корабокрушенци. Извършени са психофизиологически изследвания на човек в екстремални ситуации и изследвания на замърсяванията на океана. Дончо Папазов и Юлия са изкарали най –дълго време в света на борда на спасителна лодка (191 дни) и са изминали най-много морски мили (14 000).През зимата на 1978 е шкипер на яхтата Тивия и прави обиколка на Европа, през зимата, от Балтийско до Черно море. На борда са Джу и 5 годишната им дъщеря, както и екип на Българска телевизия.От 1979 до 1981 година, заедно с Джу и Яна, прави обиколка на света по маршрут Созопол-Средиземно море-Гибралтар-Панама-Торесов проток-нос Добра надежда-Бразилия-Гибралтар-Созопол. Изминава 42 000 морски мили за 777 дни.През 1988 г., на борда на яхтата Тивия, обикаля света сам, без спиране по „невъзможния път” винаги на юг от „ревящите четиридесет градуса”. Преминава през нос Хорн, в разгара на южната зима, на 30 май. Стартира от Буенос Айрес на 1 януари 1988 г. и завършва обиколката на 13 юни 1988 г. за 164 дни, без връзка с брега и кораби. Тогава Дончо Папазов става първият човек обиколил света по „невъзможния път” без спиране. Дончо Папазов е автор на четири книги, описващи морските приключения, преведени на пет езика.За всички плавания е снимал документални филми, които са излъчени в над 20 страни. Отразени са в много български и международни медии.Дончо Папазов работи над 20 години като журналист в Българска национална телевизия. Бил е сценарист, редактор и автор на документални филми и предавания. Бил е главен продуцент на телевизионното филмово производство и главен редактор на телевизионно филмово творчество в БНТ. 
Бил е народен представител в 36-то Народно събрание  и заместник председател на Съюза на българските журналисти (1993-95). През 2000 г. е бил експерт в Националния съвет за радио и телевизия.


Поетът Димитър Керелезов: 

Предложението за този “ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО”на Лъчезар Тошев, съподписано от 22 депутати на ПАСЕ ( на ЕНП/ХД, на Обединената Евролевица, на Алианса на либерали и реформатори в Европа и от социалисти) е внесено в кабинета на Президента ни, но все още ни звук, ни трепет оттам. 

 По този повод се обръщаме към дясното в нашата политика и с основание питаме: “Това дясно, наистина ли е дясно?” Не виждаме в тази група, нито зад нея споменатия преди малко Лъчезар Тошев-почетен член на ПАСЕ.
Според нас животът показа не веднъж, че дясното е там някъде, където е и той.


Цялото интервю, може да прочетете тук :

 
Поетът Димитър Керелезов: Без деца и без земя сме
 обречени


Безразличието към младото поколение е най-големият грях на нашата държава
Интервю на Таня Пушкова,
в. Жълт Труд, 5 февруари 2014г.



Димитър Керелезов е български журналист, работил е като редактор в Националното радио, във в. "Стършел" и като главен специалист в ДО "Театър и музика". Автор е на текстовете на много песни на "Щурците", на трио "Спешен случай", "Диана Експрес", "Тоника-СВ" и др. Получава първа награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Делфините"- музика Димитър Вълчев, изпълнена от Йорданка Христова.

Съавтор е на книжките от библиотека "Стършел" - "Мешана салата" и "Гората над телевизионната кула". След 10 ноември 1989 г. издава и самостоятелна хумористична книга "Керелезчета и други майтапи".


- Господин Керелезов, автор на колко песни сте?

- Първо да ви благодаря за поканата един стар автор на текстове за песни да се появи на страниците на "Седмичен труд" - прилагателното "седмичен" ми стои много по-добре от "жълт", защото като съдържание вие не се вписвате в това определение. Някога в печата се носеше аромата само на "Работническо дело" и бе нормално да искаме да усетим на фона на червеното и нещо жълто, което да скандализира обществото. Днес не само печата, но и електронните медии, интернет, а и самият живот - с неговото тъжно ежедневие и скучни празници, е затънал до гуша в жълтини.

Но да оставим жълтото да обгрижва променливите сполуки на държавници и партийни водачи и да се върнем към песните, с които някога съдбата ме свърза. Написал съм текстовете на около 300 забавни песни - в поп и рок стил, имам и две дългосвирещи плочи с детски песни. При това голям късметлия съм, защото още първата песен, която написах - "Делфините" - спечели през 1966 г. конкурса "Песни за морето". От следващата година този конкурс се нарича "Златен Орфей" - един от най-популярните европейски фестивали за забавна музика с неговия гениален мениджър Генко Генов.

- "Делфините" попаднаха в 50-те златни песни на БНТ и 500-те най-велики български песни, представени от БГ РАДИО...

- Да, но за мен по-важно е това, че отчетите на "Мюзикаутор" потвърждават, че и днес - половин век вече - тази песен на Йорданка Христова продължава да звучи в българската "масова музикално-интонационна среда". Сълзите на авторите на песни, които искат да виждат имената си всеки път щом се споменава тяхна песен, намирам за извънмерно творческо тщеславие - една песен, след като стане известна, вече принадлежи на този, който я пее. "Излел е Делю хайдутин" лети в космоса като българска песен на Валя Балканска, а не като рожба на някакъв си неизвестен автор-покойник!

- Сред музикантите, особено тези които живяха и твориха в най-славните години на “Златният Орфей", има страхотна носталгия към този фестивал. Какви са вашите спомени от ония години?

- Това беше най-големият световен успех на българската култура в годините на социализма. Не го казвам от патриотарски чувства или от тесен професионален мерак: "Златният Орфей" и неговият шеф Генко Генов бяха магнит за световната естрада или както бихме казали днес - за шоубизнеса. По една случайност заедно с Генко Генов бях на коктейла на кмета на гръцката столица по случай откриването на Атинския песенен фестивал през 70-те години /по времето на "черните полковници"/ и ме порази интересът, вниманието и почитта, с които идваха най-големите имена на световния шоубизнес, например Джони Холидей и неговият импресарио, за да поздравят и разменят няколко думи с Генко. В "Златния Орфей" на Генко Генов първите си крачки към небето на славата направиха: Хулио Иглесиас, Ала Пугачова, Фара Мария - трудно е да изброим всички. Други пък избраха да слязат като почетни гости от това небе не другаде, а точно сред светлините на Летния театър в Слънчев бряг, като: Жозефина Бекер, Жилбер Беко, Демис Русос, Бой Джордж и т.н.

- Напоследък се чуват носталгични въздишки по времето на Тодор Живков. Каква е причината за това уникално явление у нас?

- В това няма нищо уникално. Пустотата, безличието, липсата на вяра и надежда днес и по времето на Тодор Живков са си едни и същи. Нищо не се е променило. Само кебапчето тогава струваше примерно 8 стотинки, а днес - лев и осем. Ето кое поражда въздишките.

- Живеем с клишето "политиката е мръсна работа". Има ли някой изгода от подобно твърдение?

- Нека вървим поред... Отстраняването на Филип Димитров от премиерство почтена работа ли беше? Имаше ли някой файда от това? Убийството на Луканов чиста работа ли беше? Имаше ли някой изгода от това? Изхвърлянето от политиката на Жан Виденов прозрачна работа ли беше? Имаше ли някой интерес от това? Издигането на Иван Костов като министър председател праведна работа ли беше? Кои олигарси се обогатиха от нея? Отказването на Симеон Кобурготски от царската корона и съглашението му да стане премиер, честно ли беше? То облагодетелства ли някого? Каращистването на Тройната коалиция праведна идея ли беше? Кой се възползва най-много от нея? Да се спираме ли на отделни икономически пориви, осъществени с политическа благословия, като започнем от Белене, минем през ТЕЦ "Марица-изток", Цигов Чарк и завършим с Южен поток? Кой имаше полза от всичко това? Честните политици, или някой друг?

- Кои според вас са големите болки на нашето общество и как можем да ги лекуваме?

Нацията ни загива с 8 човека на час - тези данни ни бяха представени от Центъра за демографска политика. Има ли нещо по-страшно от това, което да се случва в България?

- За мен загърбването на земята ни, "най-хубавата и изобилна земя между гърците и римляните" / Отец Паисий/, и захвърлянето на децата ни в червените комунистически фикции "Чавдарче" и "Септемврийче", а после, т.е. днес - в търбуха на улицата и телевизията, това са най-големите грехове на злополучното българско политическо държавничество. Отделянето на най-малките от семейството, от църквата /вижте само кому служи и с какво се занимава тази "наша църква"/, от читалището, записано като културно чудо в списъците на ЮНЕСКО. Най-бедните ни деца по обясними причини напуснаха и училището - всичко това ни отпраща в нищото.

Децата и внуците ни растяха и продължават да растат, без някой седемдесет години да им каже и покаже какво е добро и зло, какво е любов и омраза, какво е достойнство и раболепие, какво е себеотрицание и себичност, какво е милосърдие и безсърдечност, какво е взаимопомощ и егоизъм, какво е скромност и алчност, какво е почтеност и безнравственост, какво е дълг и безхаберие, какво е общо благо и лично облагодетелстване и т.н.
Да се върнем на демографската ни политика?!
Та тя е като останалата ни политика – печално злощастна.В демографската информация се събират икономика, политика,социология, здраве и всичко друго, което може да направи едно семейство щастливо или нещастно. Без деца и без земя сме обречени - ето това е АБВ-то на нашия живот. АБВ-то на Георги Първанов е съвсем друга работа-то е вкиснал айран от вътрешнопартийните боричкания от типа : “ КОЙ-КОГО” и “КОМУ-КОЛКО”.Има ли значение за нас, дали хората на Станишев или хората на Първанов ще се протягат или дремят в залите на ЕП? Хвани едните - удари другите....
Вие сте умен човек, кажете какво трябва да се направи?

Най-малко аз съм човека, който трябва да отговаря на такъв въпрос.Но като потърпевши, с група приятели-икономисти, философи и учители, четвърт век бродирахме отговора на този въпрос.Успяхме да постигнем някакава модерна българска бродерия върху част от този толкова голям и важен въпрос. “Какво да се прави?” Преди няколко години поискахме среща с един решителен държавник/решителността му беше изписана не само на лицето, но и сърцето му биеше с желанието да постигне нещо за народа си/ , искахме да споделим идеите си.Не ни прие!
Разни казани-речени истории ангажираха времето му, а сътрудниците му, към които ни насочи бяха възпитаници на АОНСУ.Нямаше никакъв смисъл да хабим думи и нерви.

Наскоро писахте във Фейсбук за достойнстовото у човека - с образа на коя известна съвременна личност бихте илюстрирали това достойнство?

Не мога да открия днешен известен достоен българин нито в църквата, нито в просвещението, нито в културата, да не говрим за политиката и държавността. Какъв ще е този народ, който няма нито един хем известен, хем достоен човек? Поправете ме ако се сещате за такава личност.

След демократичните промени народът непрекъснато вика “Оставка!”. Иска предсрочни парламентарни избори. И какво променя това?

Вече години все чакаме някаква промяна. И не само трябва да продължим да я чакаме, но и да вярваме в нея. Без вяра и действие в името на тази вяра нищо не се постига!Иначе, който и да е на власт, пак ще му представим нашите виждания.Дано този път не се занимава с празни речени-казани политически глупости.Още сега му предлагаме да разгърне “Европейски Форум за бъдещето” на Лъчезар Тошев. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа вече определи докладчик по това предложение и насрочи краен срок за изготвянето на доклада - 24.06.2015г.

По този повод се обръщаме към дясното в нашата политика и с основание питаме: “Това дясно, наистина ли е дясно?” Не виждаме в тази група, нито зад нея споменатия преди малко Лъчезар Тошев-почетен член на ПАСЕ.
Според нас животът показа не веднъж, че дясното е там някъде, където е и той.
Предложението за този “ЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО”на Лъчезар Тошев, съподписано от 22 депутати на ПАСЕ ( на ЕНП/ХД, на Обединената Евролевица, на Алианса на либерали и реформатори в Европа и от социалисти) е внесено в кабинета на Президента ни, но все още ни звук, ни трепет оттам.


Извадки от стенограмата на второто заседание на 41-вото Народно събрание :


ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 22 юли 2009 г.
Открито в 9,02 ч.

-->

(...)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви и аз.
Има думата господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Почитаеми народни представители, ще пледирам сега за предложението на Екатерина Михайлова, тъй като всъщност чрез нея аз внесох това предложение, защото тя беше представител на нашата парламентарна група в комисията по правилника. 

Това предложение гласи: да се създаде нова комисия с наименование „Комисия по политика към бъдещите поколения и стратегии за развитие”.

Бих искал да спомена, че съм внасял това предложение и в предишното Народно събрание, където не можа да събере необходимото мнозинство. Въпросът не е маловажен.

Нека да започна с това, че на своята Генерална конференция, ХХІХ сесия, на 12 ноември 1997 г., ЮНЕСКО прие Декларация за отговорностите на настоящите поколения спрямо бъдещите поколения. 

Благодарение на тази декларация редица страни решиха да създадат такива комисии, които да се занимават със стратегически въпроси, които надхвърлят мандата на един парламент. 

Такива въпроси могат да бъдат например: промените в климата; използването на природните ресурси – горивата, които знаете, че се изчерпват; образованието и възпитанието в демократично гражданство; проблемите на нацията; развитието на Европейския съюз; връзките с българските общности в чужбина; демографското развитие; качеството и стила на живот; развитието на технологиите и т.н., които надхвърлят обхвата на една парламентарна комисия и са всъщност важни не само в рамките на мандата на един парламент, но и много по-напред. 

Те са важни за развитието на едно общество, на една държава и на една нация.

В практиката на другите държави такива комисии не са разположени само в рамките на парламентите. Например в парламента на Канада има такава комисия, в Кнесета на Израел има такава комисия, във Финландия – в парламента, в Швеция също има такава комисия, която се нарича „Комисия за бъдещето”, която е към парламента. 

В Съединените щати такава комисия съществува към президента на САЩ. На заседание на такава комисия прочутият футурист Алвин Тофлър лансира своята идея за третата вълна за голямото развитие на новите технологии. Това беше форумът, където той представи своите идеи. В Холандия, в Норвегия, в Германия, във Великобритания това е към правителството.
Аз смятам, че в българската система е най-добре такава комисия да бъде в рамките на парламента. 

Това да бъде един форум за дискусии, където да участват не само депутатите, но да се канят представителите на правителството, на учените, на неправителствените организации, на граждани, всички, които имат интерес към обсъждането на такава тема, за да можем да гледаме по-напред отколкото е хоризонта на едно Народно събрание.

Всъщност един от борците срещу робството Джеймс Кларк е казал някога, че политиците мислят до следващите избори докато държавниците мислят с хоризонт следващите поколения.

Затова смятам, че такова предложение трябва да намери място и в нашето Народно събрание.

Нека Четиридесет и първото Народно събрание да бъде първото, което си поставя за цел да създаде един форум, където да се дискутират дългосрочните проблеми, които има нашето общество и които са важни не само за управляващите, но за цялото общество изобщо.
Предлагам да се увеличи броя на комисиите с тази, която може да има много минимални разходи поради същността на нейната дейност, но ще бъде мястото, където ще се провеждат всички тези дискусии по дългосрочни проблеми, които са отвъд хоризонта на настоящия мандат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря и аз, господин Тошев.

(...)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи?
Заповядайте.

ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата, за да изразя своята подкрепа към едно предложение, направено по текст, който имаме от госпожа Екатерина Михайлова, доколкото разбрах от господин Тошев. Това е предложение за създаване на комисия – да я наречем най-общо взето Комисия за бъдещото развитие.
На пръв поглед това изглежда доста фантасмагорично за много от вас. Виждам дори и усмивки на лицата на някои от вас, но съм убеден, че в една такава комисия могат да се обсъждат и комбинират въпроси, свързани както с демографското развитие на нашата държава, така и с други геостратегически въпроси, и въпроси, свързани с културно-хуманен оттенък. И не на последно място въпроси, свързани с научни изследвания и високи технологии.

Прецеденти, както каза и господин Тошев, за това има. Има прецеденти в най-развитите европейски държави и това всъщност е един от начините да се преодолее този тип мандатно мислене, което има в почти всички политици и политически сили в най-новата ни история.
Вероятно гилотината на мнозинството ще си каже думата, но според мен си струва да се замислим за това – имаме ли необходимост да преодолеем този тип мандатно мислене или от днес да започнем да мислим за държавата ни за след 10-15 години. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Следва да преминем към гласуване на направените предложения по реда на тяхното постъпване.

(…)

Следващото предложение е на господин Тошев, който предлага нова комисия с название „Комисия по политиката към бъдещите поколения и стратегия за развитие”.
Моля, гласувайте.

Гласували 196 народни представители: за 60, против 70, въздържали се 66.

Предложението не се приема.




НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Лъчезар Тошев
Народен представител

София 1169, пл. “Княз Александър I№1 тел. 988 33 47, GSM 0898 65 86 32

                                                                                   София31 януари 2012г.



ДО: Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,


В края на мандата на 40-тото Народно събрание, а също така и в началото на мандата на 41-вото Народно събрание, внесох предложения за създаване на парламентарна комисия по политиката към бъдещите поколения и стратегии за развитие.

Идеята ми беше този форум за диалог, ориентиран към дългосрочното развитие на нашето общество, да се изгради в рамките на Народното събрание.

За съжаление тези мои предложения не бяха приети.

Създаването на такъв Форум за бъдещето все още остава липсващо звено в нашата обществена конструкция.
Според мен обсъждането на развитието на нашето общество в дългосрочен план заслужава внимание от страна на всички фактори, свързани с вземането на решенията на държавно и местно ниво.
Редица страни по света отдавна са създали свои комисии по бъдещето, които се занимават с проблемите на развитието в дългосрочен план и оценяват предприеманите днес действия, вкл. в областта на законодателство с оглед ефекта им върху бъдещите поколения.

Като основа за създаване на такава комисия може да се приеме Декларацията за отговорностите на настоящите поколения спрямо бъдещите поколения, приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 29-та сесия от 12 ноември 1997г.

Сферите на компетентност, в които една подобна комисия би могла да дава становища на законодателите и на представителите на изпълнителната власт могат да бъдат например :

  • Дългосрочното икономическо развитие
  • Ефектите от промените в климата
  • Използването на природните ресурси
  • Образованието и възпитанието в демократично гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите ( съгл. Декларация и програма на Комитета на Министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999г. за обучението в демократично гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите, приета по инициатива на тогавашния български посланик в Съвета на Европа Св. Раев)
  • Развитието на Европейския съюз
  • Връзките с българските общности в чужбина
  • Демографското развитие
  • Проблемите на местното и регионално развитие
  • Социални проблеми
  • Състоянието на нацията
  • Качеството и стила на живот
  • Ценностите върху които се изгражда обществото
  • Развитието на технологиите и др.

Другата важна функция на такава комисия би била тя да представлява форум за обсъждане на такива въпроси на политическо ниво - в диалог между парламентаристите и правителството и институция за диалог на политиците с научните и академични среди, частния сектор, неправителствените организации, образователната система, медиите и граждани. Интердисциплинарния характер на такава комисия предполага и съвместни обсъждания с парламентарни комисии и други институции и организации, занимаващи се със съответната тема.
Като пример мога да изтъкна, че известният футурист Алвин Тофлър лансира своята идея за “Третата вълна” на общественото развитие именно на заседание на подобна комисия към Президента на САЩ, което изиграва значителна роля за развитието на страната в областта на новите технологии, на преструктурирането и модернизирането на американската икономика.

Една кратка сравнителна справка показва, че такива комисии съществуват като органи към парламентите, правителствата или държавните глави на съответните страни или като самостоятелни структури, в т.ч. научни структури, създадени със закон.
Така например в парламента на Канада има Комисия по устойчиво развитие, в Кнесета на Израел - Комисия за бъдещите поколения, във Финландия парламентът избира Комисия за бъдещето, в Швеция-Комисия по проучванията към парламента.
В САЩ такава комисия съществува от 1999г. към Президента на САЩ.
В Нидерландия функционира научна комисия по правителствената политика, в Норвегия правителството е създало Комисия по ценностите – независим орган, назначаван от премиера, в Германия правителството се съветва от съвет за устойчиво развитие. Великобритания има Правителствен панел за устойчиво развитие, а освен това към Университета в Гринуич има Институт за природни ресурси, който дава препоръки главно на Министерството за международно развитие.

В началото на XIX век един от борците срещу робството в САЩ Дж. Кларк остави максимата, че политиците мислят за следващите избори, а държавниците – за следващите поколения.

Една от функциите на Президента на Републиката е да играе роля на инициатор и организатор на обществените дебати по важни въпроси на развитието, които надхвърлят значително хоризонта на следващите избори. Диалогът в обществото по общозначими проблеми повишава социалната сплотеност и засилва възможностите на нацията за общи действия в дългосрочен план.
Ето защо Г-н Президент, се обръщам към Вас в самото начало на Вашия мандат с предложение да създадете Форум за бъдещето към президентската институция, където да се провежда обществения диалог и да се срещат гледните точки на държавните институции, местните власти, академичната и научната общност, неправителствения сектор и всички, които имат интерес за участие в националните дебати по
дадена тема.

                                                  С уважение : 
 
Лъчезар Тошев





НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

София 1169, пл. “Княз Александър I№1 тел. 988 33 47, GSM 0898 65 86 32
                                                                                              София, 1 февруари 2012г.

                                                                                                                                           

ДО: Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,


По повод идеята за създаване на Форум за бъдещето, като институция за диалог по развитието на обществото в дългосрочен план, молим да ни приемете на среща в удобно за Вас време.

Идеята за такъв форум или комисия беше дискутирана в 40-тото и в 41-вото Народно събрание, но не се достигна до реализация на предложението.

Предвид обществената значимост на такава организация, бихме желали да обсъдим с Вас възможността такъв постоянен форум за диалог да се създаде към Президентската институция.

Като се надяваме, че темата е от интерес за Вас,

Оставаме Г-н Президент, 

 
С уважение:


Лъчезар Тошев                                           Петър Петров
народен представител                         народен представител
     ПГ на СК                                                      ПГ на ГЕРБ


Отговор на Президентството - без коментар !





Свързани публикации от предишни периоди :




Държава на гражданите

За нова Конституция на България

Лъчезар Тошев,
в.Про и Анти, 11-17. 03. 2004г.

Наскоро отново беше лансирана идеята за свикване на Велико Народно Събрание през 2005г. Авторът – Даниел Вълчев от НДСВ, ограничава предложението си до няколко поправки в сега действащата конституция. Идеята за ново Велико Народно Събрание обаче принадлежи на СДС и е залегнала в обсъжданите идеи за промяна на общественото устройство. 

Има сериозни аргументи за това, че палиативните промени, предлагани от представители на днешното мнозинство в парламента, не са адекватни на предстоящото ни интегриране в Европейския съюз.
Действащата Конституция е създадена да регламентира отношенията в една национална държава.

Влизането в Европейския съюз променя съществено обществената организация, която преминава вече на наднационално ниво на развитие.
Редица понятия и обществени отношения ще бъдат дефинирани по съвсем друг начин.Макар националната държава да не изчезва, тя - по подобие на включване на една клетка в многоклетъчния организъм започва да функционира вече в общност, в която суверинитетът е споделен, важат общи разпоредби, сигурността е обща, както и има общ пазар, свободно движение на хора и стоки на цялата територия на Съюза. Ето защо, настоящата Конституция не може да претърпи само няколко поправки и да стане годна за функциониране в Европейския съюз.

 На второ място – предстои да бъдат съобразени текстовете на нашата Конституция с тези на общата Европейска Конституция (Конституционен договор), която се очаква да се приеме през юни т.г. Нейните разпоредби ще важат и за България, когато през 2007г.ще станем член на ЕС.

На трето място – очевидна е нуждата от преформулиране на обществения модел от държава - господар/държава - майка, в държава на гражданите, в която чиновниците не са дерибеи, а служители на хората и в която гражданите не чакат “бащицата” да им свърши работата, а участват активно в управлението. 

По този начин корупцията няма да може да се шири, властта няма да е клептокрация и обществото няма да е пасивен наблюдател на обществените процеси.

Великото Народно Събрание – за разлика от Обикновеното, формира не правителствено, а конституционно мнозинство, в което влизат тези, които застават зад сходни виждания не за управлението, а за общественото устройство.

Кръглата маса и предишното Велико Народно Събрание не успяха да проведат истински диалог между всички обществени кръгове, за това, какво общество желаем да изградим. Последиците (за които предупредиха 39-те) на сбъркания преход и успешната перестройка са видни. И вината на БСП, която лицемерно участваше, но направи всичко, за да попречи на истинските промени е ясна! Време е да се върнем отново към тази дискусия, която е истинската дискусия на нашето общество. Едно ново Велико Народно събрание е форумът, където трябва да се водят дебатите, но задължително с максимално широко участие на всички обществени кръгове у нас – без изключение. Новата Конституция, която ще бъде изработена по този начин, ще има изключителна легитимност! 

Така гражданите ще станат отново събственици на своята държава и ще приемат като свои, а не като наложени “отгоре”,правилата на обществените отношения, които ще бъдат приети с тяхно участие!

Разбира се спорове сигурно ще има – лявото и дясното щеи се определят според желанието за държава-господар или държава на гражданите, но именно чрез спора и диалога ще се формира общността, която ще достигне до общото решение. Така ще се сложи край на дефицита на демокрация в реформите и ще постигнем свободно общество, което е идеалът, който целим.
БСП и ДПС имат резерви към тази идея, НДСВ предлага палиативни частични поправки, така че отново идва времето зад тази кауза да застанат всички демократи, които желаят постигането на свободно общество и държава на гражданите. Дори ако иначе са политически опоненти и конкуренти!




СДС и смисълът на представителната демокрация

Лъчезар Тошев

25 май 2012





На предизвикалото толкова коментари заседание на Националния съвет на СДС от 15 май 2012 г. в Пловдив предложих вместо дебати по темата за коалиционни взаимоотношения, по която очевидно нямаше единно становище, да се дискутира темата за връщане на смисъла на представителната демокрация. 
За съжаление предложението ми не беше прието. Това обаче е повод да си припомним какъв беше смисълът от създаването на СДС и къде е мястото на реформаторската десница в българската политика.

 СДС беше народното движение, представляващо желанието на хората за свобода, човешки права и демокрация, зад което стояха до  1997 г., вкл. над 2 милиона български избиратели. Кризата, в която изпадна СДС след 2001 г., доведе до загуби на ядрото от негови привърженици, около което някога се позиционираха и други политически сили и тенденции. Една от причините е, че СДС по това време изостави диалога с хората, който беше основен инструмент във формирането на съюза като изразител на обществените стремежи.

Кризата на представителната демокрация

Днес представителната демокрация в България (и не само в България) е в криза. Тази криза според редица автори се характеризира с нарастващ скептицизъм към цялата политическа система. За политическата система днес се смята, че обслужва най-вече себе си, а това води до намаляване на броя на гласуващите и участващите в политическия живот. От своя страна това поражда  предложения за намаляване на членовете на представителните институции – на първо място на парламента. Свързано е и с увеличаващо се желание за пряка демокрация – плебисцити и референдуми.

Ролята на парламента

Ако перифразираме Едмънд Бърк можем да кажем, че парламентът не трябва да се превръща в събор на адвокати на различни враждуващи кланове, а събрание на представители на една нация – с различни разбирания и гледни точки, но с обща обединяваща цел за  бъдещето. Тук следва да се добави  и това, че еднокамарната система на българската демокрация лишава местните власти от истинско участие в законодателния процес. Ето, например, в предложените наскоро изменения на закона за водите се предлага практически конфискуване на общинска собственост. Общините, разбира се, протестират, но с това се изчерпват техните възможности. Гласът им, ако не бъде чут от депутатите, както често става, ще остане „глас в пустиня”. Липсата на второ (областно) ниво на местно самоуправление продължава да бъде нерешен въпрос. Можем тук да посочим и темата за съдебната власт, от която е най-голямото неудовлетворение на гражданите, както и предложенията за преминаване на прокуратурата към изпълнителната власт и други реформи.

Социалната апатия и сривът на ценностната система

Маргинализацията на големи обществени групи и социалната апатия при младежи също е проблем, с чието решаване у нас не сме се заели. Вече 24 години обществото ни остава разделено и не е постигнало и своето национално помирение. Срива на ценностната ни система, все по-силната липса на духовност, която е в основите на нацията, също е очевиден факт.

Нужен е форум за бъдещето!

За да се дискутират такива големи въпроси на държавното ни устройство и общественото развитие е нужно създаването на форум за бъдещето, какъвто има в много страни, но у нас въпреки направените предложения в 40-то и 41-то Народно събрание, до формирането му или поне до обсъждане на предложението, не се е стигнало.

СДС и връщането на смисъла на политическото представителство!

В тази ситуация виждам и ролята на СДС за връщане на смисъла на политическото представителство. Необходимо е да се инициира диалог в много широк формат – не толкова между партии, много от които вече без обществено влияние и роля, а между обществени фактори – местни власти, профсъюзи, еколози, правозащитни неправителствени организации , асоциации на репресирани и много други, икономисти , академични и научни кръгове, вероизповедания и др., заедно с които да се идентифицират проблемите в държавното устройство и общественото развитие, да се постигне обща позиция по начините за решаване на проблемите и стъпките, които да се предприемат и едва тогава идва ред на институционализацията на политическото представителство.
Важно е всички участници да предлагат свои идеи, а не да се очаква от тях или те да очакват да следват директиви, спуснати им от някъде. Така решенията ще се възприемат като общи и свои за всички участници. Важна е и автентичността на носителите на послания. (Кой казва какво!).
Едва ли е случайно, че 30 % от българските граждани смятат, че Синята коалиция и десните партии нямат нови атрактивни идеи за развитие ( 36 % от сините избиратели и 40% от бившите сини избиратели също мислят така.) Реформирането на СДС и връщане на колективното лидерство от периода преди 1997 г. (например като говорители на едно правителство в сянка, което повече да убеждава, отколкото да налага мнение) вместо модела на едноличното лидерство изглежда без алтернатива. То би било и контрапункт на модела на НДСВ и ГЕРБ от времето след 2001 г.  Вярно е, че решенията при модела на колективното лидерство се вземат по-трудно и по-шумно, но се изпълняват по-лесно, защото участвалите в тяхното вземане не се дистанцират от тях. За иницииране на такива дебати е необходимо и медийно присъствие, което за съжаление след закриването на в. Демокрация  остава  в зависимост само от добрата воля да другите медии.

По този път на възстановяване на смисъла на представителството смятам, че е добре да тръгне СДС. Старият политически „капитал” от периода 1989-1997 вече го няма. Ето защо малко смисъл има днес приоритетно да се дискутира и то в конфронтационна форма,  формирането на коалиции срещу самостоятелно явяване на избори – т.е. да се спори „с кого”, а не „защо”. Институционализирането на политическото представителство е завършек на един процес на обществен диалог, а не начало. Тогава се формира и конкретната програма за управление, която следва каузата, а не я предшества. Това макар и свързани, са различни по формат и цел неща. Ако смисълът на политиката се превърне в това, кой с кого ще се комбинира, то очевидно заниманията с политика биха се възприемали като партизанстване и действия на апарата. А не това е смисълът. Такъв подход  все повече отблъсква, отколкото привлича подкрепа и води до разрушаване на представителната демокрация. Ако СДС (със или без партньори)  заявява – „Ето това сме ние – подкрепете ни!”, не бива да се изненадваме, че това вече не вдъхновява хората. Времето на „фен”-клубовете в политиката отмина. Въпреки, че предложението да заместим конфронтационната дискусия с дискусия по тези въпроси, не получи достатъчна подкрепа, не е късно разговорът, който предлагам да се състои. В него, именно, трябва да се дефинира ролята на СДС за връщане на смисъла на представителната демокрация. Това е истинска кауза! Има възможност СДС да тръгне по този път, по който ще стане отново народно движение на хората, които желаят да участват в решенията за устройство на нашата държава и на нашето общество – така  както беше при своето създаване през 1989 г.


СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СВОБОДА

Каузата на СДС – Държава на гражданите

Лъчезар Тошев

В. Про и Анти, 16 - 22.09.2004г.

Още с откриването на политическия сезон се заговори за предстоящите парламентарни избори. Същевременно всички сондажи на общественото мнение показват, че половината от избирателите в България не желаят да участват в избори и в обществения процес като цяло.
Свидетели сме на пасивно и безотговорно отношение към обществото и развиване на егоцентризъм, включващ единствено интерес към лични въпроси, докато въпросите на общественото развитие се смятат за твърде комплицирани и независещи от отделния човек. Често това означава и отказ от борба, очакване някой друг да решава проблемите ( коментиране, и критикарство от дистанция или пристрастно, но отстрани), примиряване с несправедливостите, изоставяне на целите и понижаване на претенциите, обезценяване на целта и затваряне в свой собствен свят – т.е.това, което психолозите наричат фрустрация (фрустрация- психическо състояние на угнетеност, тревожност, чувство за безизходност и отчаяние – бел.ред. Про & Анти).
Малко политици си дават сметка, че такива хора стават лесна мишена за манипулации, а като цяло обществото започва да губи ценностната си система.

Кога и защо се стигна до такава ситуация ?

Възможно ли е – в океана от “жълти” новини и скандали, който ни залива, хората да бъдат мотивирани да излязат от своята самоизолация и да се включат отново в обществения процес?

Какъв е начинът да стане това и конкретният механизъм за участие? Ето накои въпроси, които отговорните политически сили трябва да си зададат! Преди въпросите с кого и как да се явяват на избори, партиите трябва ясно да дефинират защо искат подкрепата на хората! Ако гражданите припознаят своята кауза в тази на определена партия, тогава ще я подкерпят защото ще видят проекцията на своята личност в нея.

Аргументът, че едни – само защото са те, трябва да бъдат предпочетени пред други и да получат властта, не е “вдъхновяващ” за мнозинството! Това може да “вдъхнови” само тези, които имат пряк интерес – както е при шотландските кланове например. Но така целта неможе да бъде постигната и отчуждението на хората от политическия процес ще нараства.

Второто условие след обявяването на каузата е възможността за участие на членовете и поддръжниците. Възможността само да се следва и подкрепя някой “вожд и учител” също не е “вдъхновяваща” и води до отлив на подкрепа. Нужно е прякото участие!

Третото условие е убедителността на носителите на идеите и способността им да обединят около тях хората, които приемат, че това е и тяхната кауза.

Каузата на БСП е свързана с “перестройката” при която трябва да се “изпере” имиджът на бившите комунисти, да се спечели икономическата власт, а след като някой друг е свършил непопулярните неща, да се поеме и политическата власт – ако може, в момента когато бъдат отворени фондовете на Европейския съюз и “рогът на изобилието” се изсипе над тях.
Враждите в дясното пространство на политическия спектър могат да осигурят комфорт за подобни планове. До момента авторите на този сценарий ползват клановия модел и разчитат на ниската избирателна активност, при която техния резултат да бъде удвоен – при пропорционалното преразпределение.

Каузата на НДСВ, освен че е трамплин за лични амбиции, е свързана с унищожаване на двуполюсния модел и създаване на доста безцветен център, базиран върху прагматичен интерес.
Този модел се руинира при поляризация на обществото по определени въпроси, а освен това при него липсва балансът между правата на личността – цел на десницата и интересите на общността – цел на лявата политика.
В такава среда лесно се стига до деморализация на обществото и възцаряване на утилитаризма!

Каузата на ДСБ е битка за собствена идентификация, разчитаща на откъсване на подръжници от СДС. Отказът от свикване на Велико Народно Събрание показва нежелание за промяна на съществуващия обществен модел и заявка за по-добро управление при съществуващия такъв.
По-добро управление, след управлението на НДСВ ще могат да обещаят повечето от политическите сили – и ще е вярно!

СДС има кауза – от самото начало на своето управление – която е свързана с радикална промяна на обществения модел и изграждане на България като държава на гражданите. Преди 1989г. Престъпният комунистически режим беше създал модела на дръжавата - господар (представяна като държава-майка и абсурдното : държава-партия и партия-майка).
Това беше една феодална по същността си концепция за държава съществуваща независимо и извън гражданите, които са нейни поданици, подчинени на волята на някой “горе”, който взема решенията, определя кое е държавният или национален интерес. Хората бяха напълно зависими, а властта напълно узурпирана (впрочем не само не произлизаща от хората, но и взета с преврат).

В името на държавата и определените неизвестно от кого интереси, всеки можеше да бъде смачкан. Още със създаването си на 7 декември 1989г. СДС стана изразител на всеобщия стремеж за свобода, за промяна на обществения модел и в тази мечта бяха въвлечени милиони хора.
Свободата винаги е основана на плурализма – т.е.на правото и равнопоставеността на различните мнения и приемането на различията за нещо нормално, дори когато мнозинството е на обратното становище.
Но държава на гражданите означава самата държава да е функция на гражданите, тяхна собственост, те да вземат решенията, те да са работодателите на администрацията и те да внасят(!) своите данъци, а не да им се “събират”.

Те да избират, но и да контролират тези, които са избрали.
Чиновниците да са техни служители, а не техни господари!
Те създават обществения договор, който е държавата!

И тъй като всеки в тази общност е с равни права, интересите на общността не могат да нарушават правата на личността, на индивида – те са равнопоставени! Управляващите в тази общност управляват не само в името и от името на гражданите, но и заедно с тях! Така се осигурява съпричастността , чред участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Това не е утопия, а кауза отразяваща стремежа към свобода и нов етап в общественото развитие. Това е концепцията на Европейската Народна Партия, на която СДС е член. В този модел се вписват всички останали предложения, стъпки, промени на закони, искания за промяна на Конституцията или по-добре нова Конституция, установяваща тези обществени отношения.

Това е “Синята идея, чийто носител е СДС!
...Наред с борбата за справедливост, свързана с осъждането на престъпленията на фкомунистическия режим, реабилитацията на жертвите му, възстановяването на правото на собственост, въпросът за изнесените “червени” капитали и др.

И докато тя не бъде постигната преходът няма да е завършил!
В името на тази цел може да обединим усилията си с всички, които се борят за същото, като приоритет на другите си цели.
Така можем да станем по-силни и да успеем!
Но това няма да стане, ако гражданите не се включат, осъзнавайки, че имат както права, така и отговорности.
СДС трябва да започне диалог (В диалога се ражда общността!) с обществото по този модел, в който диалог да участват всички желаещи – без да се изключват обществени или възрастови групи. В този диалог могат да се припомнят целите, които имахме, когато тръгнахме преди 15 години на този поход в името на свободата и демокрацията.

Целите трябва да се припомнят периодично! Не само защото трябва постоянно да се преследват, независимо от хилятдите други събития, случващи се междувременно, но и защото вече идват нови поколения! Такива които “не си спомнят робството”, но на които ние трябва да предадем щафетата на нашата борба и стремежът към свобода да продължи да води обществото в неговите действия!

Съветът на Европа и Европейския съюз съвместно обявиха 2005г.за Година на демократичното гражданство основано на образование. Някога това беше българска инициатива приета от цяла Европа. Време е тази идея да бъде прегърната отново и от България. Това не само ще бъде инвестиция в следващите поколения и обществото като цяло, но ще ни помогне да постигнем нашата крайна цел – държава на гражданите. Това не е утопия! Това не е илюзия! Това е кауза! И за тази кауза искаме подкрепа!


Проекторешението внесено в 40-тото Народно събрание :

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ




УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,

На основание чл.86 ал.1 от Конституцията на Република България, както и чл. 17 ал.5, чл.75 ал.1 и § 1 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното Събрание, внасям проект за решение относно допълнение на Чл.17 ал.2 от ПОДНС –създаване на нова точка 25 в ал.2 на същия член.


Моля проекторешението да бъде предоставено за разглеждане съгласно установения ред.

С уважение :


Лъчезар Тошев
народен представител
ПГ на ОДС




РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПРОЕКТ !


РЕШЕНИЕ


относно допълнение на чл.17, ал.2 на ПОДНС - създаване на нова
точка 25



Народното Събрание на основание чл. 86 ал.1 от Конституцията на Република България, чл.17, ал.5 от ПОДНС

РЕШИ :

В глава V, чл.17,ал.2 от ПОДНС се създава нова точка 25 със следния текст :

25. Комисия по политиката към бъдещите поколения и стратегии за
развитие”



Вносител :




МОТИВИ

Развитието на нашето общество в дългосрочен план безспорно заслужава внимание от страна на Народното Събрание. редица страни по света са създали свои комисии, които се занимават с проблемите на развитието в дългосрочен план и оценяват предприеманите днес действия вкл. в областта на законодателство с оглед на ефекта върху бъдещите поколения.
Като основа за създаване на такава комисия може да се приеме Декларацията за отговорностите на настоящите поколения спрямо бъдещите поколения приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 29-та сесия от 12 ноември 1997г.

Сферите на компетентност в които една подобна комисия може да дава становища на първо четене на даден законопроект може да засягат :

Дългосрочното икономическо развитие
Ефектите от промените в климата
Използването на природните ресурси
Образованието и възпитанието в демократично гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите ( съгл. Декларация и програма на Комитета на Министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999г. за обучението в демократично гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите, приета по инициатива на българския посланик Св. Раев)
Развитието на Европейския съюз
Връзките с българските общности в чужбина
Демографското развитие
Проблемите на местното и регионално развитие
Социални проблеми
Състоянието на нацията
Качеството и стила на живот
Развитието на технологиите и др.

Другата важна функция на такава комисия би била тя да представлява форум за обсъждане на такива въпроси на парламентарно и политическо ниво, в диалог между парламентаристите и правителството и като обществен форум за диалог на политиците с научните и академични среди, частният сектор, неправителствените организации, образователната система, медиите и граждани.

Интердисциплинарния характер на такава комисия предполага и съвместни обсъждания с други парламентарни комисии.

Известният футурист Алвин Тофлър лансира своята идея за “Третата вълна” на общественото развитие именно на заседание на подобна комисия към Президента на САЩ, което изигра значителна роля за развитието на страната в областта на новите технологии и преструктурирането и модернизирането на американската икономика.

Една кратка сравнителна справка показва, че такива комисии съществуват като органи към парламентите, правителствата или държавните глави на съответните страни или като самостоятелни структури в т.ч.научни създадени със закон.
Така например в парламента на Канада има комисия по устойчиво развитие, в Кнесета на Израел - Комисия за бъдещите поколения, във Финландия парламентът избира Комисия за бъдещето, в Швеция-Комисия по проучванията към парламента.
В САЩ такава комисия съществува от 1999г.към Президента на САЩ.

В Нидерландия функционира научна комисия по правителствената политика, в Норвегия правителството е създало Комисия по ценностите –независим орган назначаван от премиера, в Германия правителството се съветва от съвет за устойчиво развитие. Великобритания има Правителствен панел за устойчиво развитие, а освен това към Университета в Гринуич има Институт за природни ресурси , който дава препоръки главно на Министерството за международно развитие.

За България една комисия към Народното Събрание, специализирана в такава тематика би била едно подходящо решение.
Макар и към края на мандата на 40-тото Народно събрание е важно да се постави начало.

В началото на 19 век един от борците срещу робството, Дж. Кларк остави максимата че политиците мислят за следващите избори, а държавниците – за следващите поколения.

Надявам се, че положителното решение на 40-тото Народно събрание ще покаже, че българските политици са и държавници, за които развитието на бъдещите поколения е въпрос с най-голяма значимост.


Вносител :